Било е убийство. Преднамерено, хладнокръвно. С особена жестокост. За назидание. Извършено от Материалните хора. Твърде сложно си обясняваме тия дето разпнаха Христос. Мъст на Материалния човек, това е било. Нищо друго. Тях духовното не ги вълнува. Причините са съвсем прости. Обърнатите маси в храма, свистящият бич над търговците, дивия страх от загубата на печалбата, бесът срещу посегателството над привилегиите. Угрозата за човешката ненаситност. Това е било.
И ето – 2000 години по късно тази омраза е не само по жива, а вече и планетарна. Защото освен любов, Христовата вяра е живеене с тих природен режим, делба на хляба с гладния, на втората риза – с Ближния. И тогава всичко си отива на мястото – и хармонията със света, и естествения кръговрат.
Да, но не!
Защото точно през Материален човек минава и целия разрушителен цикъл. Там е и печалбата на търговеца, и на банкера, и на фармацевта, и на политика, и на отговорника за войните. И затова в тия дни от месеца на Разпятието Му, когато тръгваме към Виа Долороса, Материалния човек е вече на Голгота и е сковал кръста Му.
Недялко Славов
