Мисля, че Митко Шарков успя да направи едно много добро изследване на Тодор Колев за бъдещите поколения и смятам, че филмът е много добър. Радвам се, че всеки един от участниците е ценен, говорим за неговите ученици, хората, с които той е работил. От този филм ще научим нови неща за него, например, че е бил дисциплинарно уволнен, че пътят му никак не е бил лек.
Това каза за ФрогНюз актрисата Албена Колева.
Вижте цялото интервю.
Г-жо Колева, наскоро се състоя премиерата на филма “Там, дето поисках-бях. Взех, колкото пожелах”, който е посветен на Тодор Колев. Успя ли режисьорът Димитър Шарков да пресъздаде великия му образ?
За Тодор Колев би могло да се направи филм, който е от три часа.Това е един много разнопосочен талант. Той пееше, свиреше, беше изключително музикален, с неповторим вкус за музика, който донякъде е възпитал и у мен. Едно на ръка, че беше изключителен театрален актьор, но и в киното направи забележителни роли. Да не говорим, че направи и шоуто “Как ще ги стигнем”.
Всяка една от тези линии може да бъде разглеждана поотделно. Ако всеки един артист направи в една от тези линии кариера е достатъчно, за да се запази името му в сферата на изкуството.
Мисля, че Митко Шарков успя да направи едно много добро изследване на Тодор Колев за бъдещите поколения и смятам, че филмът е много добър. Радвам се, че всеки един от участниците е ценен, говорим за неговите ученици, хората, с които той е работил. Единственото, за което съжалявам е, че проф. Азарян не е сред нас, защото той също можеше да каже много за него.
Ще научим ли нещо ново от този филм за Тодор Колев?
Мисля, че да. Например, че е бил дисциплинарно уволнен, че е бил без работа, че пътят му никак не е бил лек, защото по принцип пътят на артиста минава през една много трънлива пътека. Мисля, че баща ми е един от хората, които си извървяха тази пътека изцяло. За мен лично този филм донесе носталгични чувства, гледайки кадрите с него.
От къде беше уволнен дисциплинарно Тодор Колев и защо, каква беше причината?
Причината беше същата като тази, която гледаме и днес (дисциплинарното уволнение на режисьора Александър Морфов бел.ред.) - административни причини, които са посочени в заповедта, но всъщност нов директор, който решава да го махне. Театърът беше “Сълза и смях”, тогава той беше функциониращ театър с голяма трупа.
Когато си дисциплинарно уволнен, нямаш право да започнеш работа никъде, една година нямаш право да работиш на сцена.
Как се преживява такова нещо, една година да нямаш право да практикуваш професията си? Как се преминава през този трънлив път?
Сигурно му е било тежко, тогава бях малка и нямам ясни спомени, пък и той не беше от хората, които много споделят. Да, било му е тежко, прекарал е повечето време в Пазарджишкия театър, защото майка ми беше актриса там, той просто се размотаваше там. Тогавашния директор на театъра Васил Спасов, който е един невероятен човек, невероятен директор и мениджър.
Той беше превърнал Пазарджишкия театър в европейски театър, който като гостуваше в София се редяха на опашка за него. Трупите, спектакълът, режисьорите, които работеха по това време бяха на изключително ниво. Мотаейки се из театъра Васил Спасов му предлага да довърши едно представление, което е било започнато, но не е довършено защото режисьорът не се е справил добре, декорите, костюмите, всичко е било замразено. Спасов му казва: “Тодоре, защо не се опиташ да го довършиш това представление?
В крайна сметка той нищо не рискува, ако стане, стане. Спектакълът е “Двубой” по Иван Вазов. Със същото разположение от предишния режисьор, със същите декори и костюми, го довършва по начин, по начин, по който предизвиква фурор.
Само в Пазарджик спектакълът се изиграва над 60 пъти.
Документалният филм посветен на Тодор Колев се казва: „Там, дето поисках – бях. Взех, колкото пожелах“. Успя ли той да вземе колкото е поискал от живота?
Това е строфа от стиховете на песента “Фалшив герой”, които той сам е написал. Извадено от контекста звучи много добре, а това какво той е имал предвид аз не мога да кажа. Във филма Мариус Куркински споменава песента “Фалшив герой”.
За да направиш такова признание в края на живота си се иска наистина много сила и разголване пред публиката. За това разголване колко са говорили впоследствие във ВИТИЗ, че актьорът винаги подхожда лично към себе си и много често разголва душата си, което никак не е лесно и дали имаш сила да го направиш трябва всеки сам да си отговори на този въпрос.
На 21 март беше изиграно юбилейното представление на „ШЪРЛИ ВАЛЪНТАЙН“, режисьор е Тодор Колев. Как беше посрещнато от публиката 100-ното представление?
Много добре беше посрещнато, по принцип това представление се радва на зрителски интерес.
Как се възприемат от публиката темите, вълненията, емоциите и тъгата на Шърли, актуални ли са за днешните поколения нейните вълнения.
Това е много интересен спектакъл като пиеса. Тази пиеса е писана преди много много години, но ми се струва, че никога няма да умре като тема. Това е един човешки разказ, житейска история, която вълнува всяка една средностатистическа жена. Всяка една жена може да намери в Шърли нещо, в което да се припознае, както и всеки един млад човек и всеки мъж. Така че мога да кажа, че е всеобхватно като смисъл и е винаги актуално като тема.
Интервю на Констнаца Илиева
