Рекордният ръст на цените на енергийните ресурси през втората половина на 2022 г. се превърна в предизвикателство както за българската енергетика, така и за националната икономика. Това се казва в годишния доклад за работата на Комисията за водно и енергийно регулиране (КЕВР) през 2022 г..
Приоритет на Комисията в сектор „Електроенергетика“ през миналата години беше минимизиране на последиците от драстичния скок на цените на електрическата енергия и природния газ, предизвикан от започналия военен конфликт и пандемията от COVID-19.
Икономическите и геополитическите последици за България и Европа наложиха
необходимостта да бъдат осигурени алтернативни доставчици на енергийни ресурси.
Тарифите на електрическата енергия за регулирания пазар през 2022 г. останаха без значителна промяна - цените за битовите клиенти се увеличиха с 3,4%.
За да не бъдат формирани финансови загуби за доставчиците на балансиращи услуги Комисията продължи да прилага възприетия през 2021 г. подход при определянето на пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия за регулиране надолу.
В сектор „Топлоенергетика“ Комисията предложи да ограничи неизбежното увеличение на цените на топлинната енергия през сезона 2022-2023 г. Утежняващ фактор бяха натрупаните некомпенсирани разходи на топлофикационните дружества от над 503 млн. лв., поради въведения от Народното събрание мораториум върху изменението на утвърдените цени за периода 2021-2022 г. Независимо от това регулаторът успя да ограничи поскъпването на топлинната енергия за битовите потребители до 29,73% средно за цялата страна.
С намалението на ДДС върху топлинната енергия от 20% на 9% реалното увеличение на цената беше сведено до 17,84%.
През 2022 г. усилията на КЕВР в сектор „Природен газ“ бяха насочени към осигуряване на необходимите количества за нуждите на страната и овладяване на рязко нарастващите цени на природния газ поради спирането на доставките от Русия.
След преустановените през април 2022 г. доставки по дългосрочния договор с „Газпром експорт” страната ни започна да осигурява алтернативни маршрути и доставки на природен газ.
В условията на криза със затруднени доставки и високи цени ключово значение за осигуряването на най-благоприятни цени за българските потребители имаше въвеждането в търговска експлоатация на междусистемния газопровод IGB „България-Гърция“ на 1 октомври 2022 г.
КЕВР даде своя значим принос в тази насока като в изключително кратки срокове прие важни регулаторни решения, с които бяха изпълнени необходимите изисквания и се създаде правната възможност за старта на интерконектора.
През 2022 г. бяха лицензирани 31 търговци, с което техният общ брой достигна 75.
През 2022 г. сектор „ВиК услуги“ започна новият 5-годишен регулаторен период 2022-2026 г. Комисията предварително прие указания към ВиК операторите по прилагането на наредбите към ЗРВКУ, определени бяха групите оператори, показателите за качество, нормата на възвръщаемост, правилата за регулаторна отчетност.
Разглеждането на бизнес плановете през 2021 г. беше забавено поради приетия Мораториум върху цените на ВиК услугите, а през 2022 г. Комисията прие решения, с които одобри на 30 ВиК оператори бизнес планове и цени на ВиК услуги.
