България, член на НАТО от 2004 г. и член на Европейския съюз от 2007 г., поне публично изостава от съюзниците си в подкрепа на Украйна в нейната целогодишна защита срещу пълномащабното нахлуване на Русия, пишат от Newsweek.
Притеснена от месеци на служебни правителства, обществена русофилия, ендемична корупция и президент, който изглежда симпатизиращ на Кремъл, България е една европейска нация, в която руският президент Владимир Путин ще търси признаци на разделение в единния западен фронт в подкрепа на Украйна.
Социологията на брюкселското издание "Politico" показва, че в момента ГЕРБ и ПП-ДБ – и двете стъпващи върху прозападни и проукраински платформи, се нареждат с по 26% и минамална разлика една до друга. След тях са центристката и основен представител на турското малцинство Движение за права и свободи с 14 процента и крайнодясната проруска партия "Възраждане" с 13 процента.
На пръв поглед нещата изглеждат обнадеждаващи за привържениците на България, НАТО, ЕС и Украйна. В зависимост от резултатите от състезанието в неделя, България и нейният огромен капацитет за производство на боеприпаси също може скоро да се превърнат в жизненоважен търговец на оръжия за украинското правителство, отчаяно нуждаещо се от повече боеприпаси преди очакваната пролетна контраофанзива на Киев.
Но който и да излезе на върха на изборите в неделя, ще трябва да се справи с независимия президент Румен Радев, бивш шеф на българските ВВС, бивш пилот на МиГ-29 и, според критиците му, един от най-ценните приятели на Путин в рамките на западния блок.
Българският Арсенал
България е един от най-големите производители на боеприпаси в Европа и в продължение на десетилетия беше решаваща работилница за огромната Червена армия. След разпадането на СССР и през трансатлантическия преход София запази голяма част от военнопромишления си капацитет.
След като ЕС и НАТО сега отчаяно се мобилизират, България е в най-добрата позиция да се възползва. ЕС насочва ново внимание към България в опита си да изпрати един милион артилерийски снаряда на Украйна и след това да започне възстановяване на изчерпаните запаси на страните членки. През март България беше сред нациите, посетени от еврокомисаря по вътрешния пазар Тиери Бретон в неговата "отбранителна обиколка" на лов за снаряди.
Българските компании за боеприпаси са наясно с възможностите. През февруари заводът за боеприпаси от съветската епоха в западния планински град Костенец отвори врати отново, за да произвежда 122-милиметрови артилерийски снаряди. Новите снаряди ще бъдат първите, които ще слязат от производствените линии там от 1988 г. насам.
България все още не се е присъединила към програмата за снабдяване с боеприпаси на Европейската агенция по отбрана (EDA), която в момента има за цел да изпрати един милион артилерийски снаряда в Украйна.
Но не всеки в България иска да помогне на Украйна.
Проучване, публикувано през ноември 2022 г., установи, че около 48 процента от анкетираните българи се смятат за неутрални в продължаващия конфликт. Малко над 23 процента заявяват, че подкрепят Украйна, докато почти 21 процента казват, че все още подкрепят Русия.
Проучването също така установи, че българите са два пъти по-малко склонни да подкрепят санкционната кампания на Запада срещу Кремъл от съгражданите си от ЕС.
Военната помощ за Киев е силно натоварен въпрос в България, където много избиратели и политици поддържат дълбоки културни и емоционални връзки с Москва. Симпатиите се задълбочават от широко разпространените руски и проруски пропагандни мрежи, както и от теориите на конспирацията, разпространяващи се в социалните медии и предлагани от маргинални партии, подобно на други места в Европа. Ендемичната корупция и влиятелните мрежи на организираната престъпност също улесниха руската тайна инфилтрация в най-високите нива на българското правителство.
Българското гориво и снаряди изиграха важна роля в подпомагането на украинската армия в ранните етапи на инвазията, но тогавашният министър-председател Петков запази подкрепата в тайна. През ноември българският парламент гласува в подкрепа на откритото изпращане на оръжия след месеци на ожесточени дебати.
Президентът Радев отговори с критики към "войнолюбиви" политици. И след като някои държави от ЕС подписаха плана за боеприпаси на EDA, Радев каза пред журналисти, че София ще доставя боеприпаси на своите партньори и съюзници само при поискване и под условие те да не отиват в Украйна.
Месеците на нередовно правителство оставиха Радев като основна политическа сила в България. За критиците това означава добра новина за Путин. Според анализатори друг нерешителен изход от изборите би бил "перфектен резултат за Путин" .
Радев със сигурност се е опитал да избегне конфронтация с Русия, която е един от най-големите търговски партньори на България и жизненоважен източник на енергия за страната, въпреки че София, както и останалата част от Европа, се стреми да намали зависимостта си от Москва за гориво. През февруари, докато заплашваше да наложи вето на всички санкции на ЕС, които засягат руското ядрено гориво, Радев осъди липсата на "гласове, изискващи мир“.
Нито един от двамата фаворити няма ясна преднина в навечерието на изборите, но не е ясно дали двете партии могат да работят заедно след спорния период в българската политика. Всеки победител от вота в неделя вероятно ще има нужда от коалиционни партньори, което отваря вратата за по-малки партии, отдавна свързани с Кремъл.
превод и редакция: ФрогНюз
