Пети поредни предсрочни парламентарни избори в България за две години. Избирателите ще се опитат да сложат край на вълненията, които парализираха политическата система и изложиха на риск единството на Европейския съюз заради инвазията на Русия в Украйна, пишат от Bloomberg.
Балканската страна се бори с политическа безизходица след поредица от неубедителни резултати на изборите. Последните се проведоха през октомври миналата година, но и след тях никоя политическа сила не получи достатъчно подкрепа, за да излъчи редовен кабинет. Тъй като проучванията на общественото мнение не показват ясен победител в гласуването и днес, нови предсрочни избори тази година са възможни.
Войната в Украйна само добави към хаоса в най-бедната страна в ЕС, която е на източния фланг на НАТО на по-малко от 300 мили от Крим през Черно море. Партиите, ръководени от бившите премиери Бойко Борисов и Кирил Петков, вървят рамо до рамо с подкрепата на повече от една четвърт от избирателите, според проучвания на общественото мнение.
Въпреки че поне казаха, че ще проведат разговори след преброяването на бюлетините, те са дълбоко разделени относно обвиненията в корупция.
Възпрепятстван да остане на поста след масови антикорупционни протести и избори през 2021 г., Борисов беше арестуван за кратко по обвинения в корупция при администрацията на Петков на фона на разследване на снимки, които показват нощното шкафче на Борисов, отрупано с пари, златни кюлчета и пистолет. Той отрече да е извършил нарушение и делото за ареста му беше отхвърлено от съдия. САЩ санкционираха и неговия бивш финансов министър Владислав Горанов за предполагаема корупция.
Раздразнението вероятно ще разшири политическото противопоставяне, ще забави плановете на България да се присъедини към еврозоната, да използва средства за възстановяване от Covid-19 и да се заеме с реформи, насочени към догонване на по-богатите държави от ЕС.
Избирателните секции затварят в 20:00 часа, като скоро след това се очакват и временните резултати.
През последните две години липсата на редовен кабинет съсредоточи властта предимно в ръцете на президента Румен Радев, който назначи служебни правителства. Генералът, обучен в НАТО бивш боен пилот, който зае промосковски позиции, включително заяви, че Крим е руски по време на предизборната президентска кампания, определя като войнолюбци онези, които подкрепят въоръжаването на Украйна. Президентът многократно е отказвал да предостави военна помощ на Украйна с мотива, че това ще удължи войната – позиция, която повечето българи подкрепят.
Кризата изолира 7-милионната страна в периферията на ЕС. С инфлацията през миналата година, която достигна най-високото ниво за този век, България се отказа от целта си да се присъедини към еврозоната през 2024 г. Освен това не е предложен законопроект за бюджета за 2023 г. за тази година.
Икономическите проблеми в членката на НАТО засилиха подкрепата за националистическата, проруска партия "Възраждане“.
България поддържа тесни икономически връзки с Москва, като бе почти напълно зависима от руския газ, докато Владимир Путин не изпрати танкове в Украйна. Основен източник на електроенергия в България остава централа, проектирана от Съветския съюз и разчитаща на руско гориво и части за поддръжка. Временният кабинет на Радев поиска освобождаване от санкциите на ЕС в енергетиката. Това го отличава от много партньори от ЕС.
превод и редакция: ФрогНюз
