Победата на ГЕРБ на изборите намалява шансовете за съставяне на правителство, но има шанс за сформиране на програмен кабинет.
Няма как да има политическа коалиция при липсата на доверие между участниците, но би могло да има съгласие по отделни приоритети - съдебната реформа, еврозоната, Шенген, плана за възстановяване и т.н.
Това са важни неща, които трябва да се задвижат, защото, в противен случай, ще забуксува не само икономиката, но и цялото общество.
Това коментира в рубриката "Портфейл" на Дарик радио финансистът Евгений Кънев по повод резултатите от парламентарния вот.
По думите му, преди да се тръгне към разговор за правителство, един от първите евентуални сигнали за това ще е дали Бойко Борисов ще си изпълни обещанието да вкара в парламента закона за контрола върху главния прокурор.
По всяка вероятност това ще е едно от условията на Продължаваме промяната - Демократична България въобще да започнат разговори с ГЕРБ.
"Подобен компромис би ни извадил от геополитическата безпътица, която в момента много тежи на България и я маргинализира. Много ще е важно обаче да се намери премиер, който да се ползва с доверието и на двете страни, за да могат нещата да вървят напред.
Като в този случай говорим за хоризонт от максимум 6 месеца, до местните избори", заяви още Кънев.
Той припомни, че другият вариант за евентуална коалиция - между ГЕРБ и ДПС, носи рискове за самия Борисов, тъй като може да го вкара в списъка Магнитски, а това би било изключително тежък удар върху легитимността му в международен план.
Финансистът коментира и опасността от влошаване на инвестиционната среда у нас в резултат на политическата нестабилност.
"Политическият риск се калкулира и атрактивността на България като инвестиционна дестинация намалява. Доскоро това не стоеше като казус.
Доскоро те можеха да разчитат на някаква геополитическа стабилност, макар и при наличието на корупцията, лошата инфраструктура и останалите негативи. Сега обаче дори и нашата геополитическа принадлежност е поставена под въпрос", обясни Евгений Кънев.
По думите му, изоставането на България спрямо държави, като Литва и Румъния, се дължи най-вече на много по-малкия обем на чуждестранните инвестиции у нас.
"В Китай делът на инвестициите в брутния вътрешен продукт са около 40%, в Румъния са 20%, а в България - едва 5%. И освен че няма големи чуждестранни инвестиции, дори и тези на държавата вече са орязани заради кризата и необходимостта да се поддържа бюджтният дефицит под 3%", заяви Кънев.
Според него, въпросът за структурата на бюджета също е тема, която разделя водещите политически партии у нас.
"ГЕРБ продължава да поддържа "консервативната" линия за по-пестеливо отношение към държавните разходи, но високата инфлация води до обедняване на голяма част от населението.
А и общата икономическа теория гласи, че ако по време на рецесия се прибегне до допълнително свиване на държавните разходи, то негативните ефекти от кризата може да се увеличат.
От друга страна обаче, ако България иска да покрие критериите за влизане в еврозоната, тя трябва да поддържа нисък дефицит, а това неизбежно означава затягане на коланите", коментира финансистът.
Едно от противоречията, според него, е свързано с това, че България трябва да съфинансира повечето програми по Плана за възстановяване и развитие, а това означава, че трябва да заделя бюджетни средства за това.
Но ако се изпълнят всички инвестиционни програми, не е ясно дали ще останат пари за обещаните увеличения на пенсии и заплати.
"От една страна, настоящият служебен министър на финансите чертае мрачна картина за икономиката и обяснява как трябва да се затягат коланите, да се увеличават данъците, да се облага свръхпечалбата и т.н., а от друга страна - се залагат огромни увеличения на минималната работна заплата и социалните плащания.
Но, по всяка вероятност, крайната цел ще бъде ограничаването на бюджетния дефицит до 3%. Върху това има съгласие, но големият въпрос е дали приоритет ще бъдат инвестициите или социалните плащания", каза още Евгений Кънев.
Държавният дълг и връзката му с политическата ситуация
"Първото важно нещо не е абсолютният размер на дълга, а неговият дял от брутния вътрешен продукт и възможността на държавата да го плаща. Вторият ключов въпрос е за какво се използва този дълг.
Основният смисъл да се ползва дългово финасиране е да се разширят възможностите на икономиката за растеж, който впоследствие да "изплаща" този дълг и да гарантира развитие.
Това, че сме страната с втория най-нисък дълг в ЕС, не е непременно нещо хубаво, защото това означава, че вероятно сме пропуснали много възможности", коментира финансистът.
По думите му, на фона на ниския дълг, в България има и много недофинансирани сектори - образование, здравеопазване, отбрана и т. н. Така те не могат да осигуряват качествени публични услуги, а това се превръща в проблем и за чуждестранните инвеститори.
"Когато има политическа нестабилност и през три месеца се провеждат избори, идеята за взимането на дълг обикновено е да се "закърпи" положението и да се увеличат социалните разходи с цел привличане на гласове.
Това не е устойчиво и ако се придържаме към тази тенденция, можем наистина да се плъзнем към дълговата спирала, защото увеличаваме фиксираната част от бюджета, в която влизат заплатите и пенсиите, за сметка на инвестиционните разходи, които търпят отлагане", каза Евгений Кънев.
