Финландия ще стане 31-ият член на НАТО във вторник, обяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг.
Хелзинки поиска да се присъедини към пакта заедно с Швеция малко след началото на руската инвазия в Украйна през февруари миналата година. Искането й обаче беше забавено от Турция, която се противопостави основно на членството на Стокхолм по обвинения, че подкрепя тетористични организации. Обвиненията към Финландия бяха подобни, но Хелзинки реши проблема си доста по-бързо.
Пречката на Турция обаче се оказа решаваща. Всяко разширяване на НАТО се нуждае от подкрепата на всички негови членове.
"Ще издигнем финландския флаг за първи път тук, в централата на НАТО. Това ще бъде добър ден за сигурността на Финландия, за северната сигурност и за НАТО като цяло", каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Брюксел.
Присъединяването на Швеция и Финландия в НАТО ще бъде фундаментална промяна в геополитиката и на двете държави. Стокхолм и Хелзинки имат дълга история на неутралитет по време на война. Швеция и Финландия са избягвали да влизат във военни съюзи.
Финландия има 1340 км граница с Русия и един от най-мощните арсенали от артилерийски оръдия в Западна Европа. За руския президент Владимир Путин присъединяването на Финландия е голяма стратегическа неуспех. Още когато стана ясно желанието на Стокхолм и Хелзинки за членство в Алианса, Москва заплаши с отговор. Реакция последва от Кремъл и сега.
В отговор на изявлението на г-н Столтенберг, заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко каза:
"В случай, че силите и ресурсите на други членове на НАТО бъдат разположени във Финландия, ние ще предприемем допълнителни стъпки за надеждно гарантиране на военната сигурност на Русия", без да изпада в конкретика.
Финландия ще стане седмата страна от НАТО на Балтийско море, като допълнително изолира крайбрежния достъп на Русия в Санкт Петербург и малкия й ексклав Калининград.
