Новата хартия за машините ли накара част от устройствата да дефектират? Този въпрос изникна още в изборния ден, след като бившият министър на електронното управление Божидар Божанов заяви, че именно това е причината някои машини да пускат празни разписки. Вчера в първия си брифинг след вота Централната избирателна комисия отрече новата хартия да е била проблемът, а днес експертите допуснаха тъкмо това. Въпросът е - къде е бил проблемът?
Над 60 машини се оказаха неработещи в изборния ден и в някои секции в страната хартиената бюлетина стана единствената възможност за гласуване. Устройствата пуснаха празни разписки на места, а в някои секции дори не успяха да стартират.
Експертите посочват, че проблемът с машините се дължи по-скоро на човешка грешка - основно вината е на законодателите, които не са съобразили, че новата хартия не е подходяща за вече наличните машини.
ФрогНюз припомня, че Изборният кодекс бе преправен за пореден път в 48-мото Народно събрание, като промените включваха и връщането на хартиената бюлетина като форма на гласуване. Освен това бяха въведени “безсмислено сложни протоколи”, според експертите. Те твърдят, че това е една от основните причини за твърде много грешки и твърде много чакане при предаването на протоколите.
"Този протокол съдържаше една фундаментална неточност, а именно комисията да попълва 3-ата колонка - сумата от машинното и хартиеното гласуване. Това беше абсолютно излишна операция, която комисиите изпълняват зле и правят грешки. Не карайте хората да извършват излишни операции, които те на всичкото отгоре не ги и могат. 85% върнати протоколи е много, въпреки че почти във всички случаи става въпрос за незначителни грешки. Такива, които не променят изборния резултат", заяви пред Българската национална телевизия проф. Михаил Константинов от “Информационно обслужване”.
"Ние когато сме поръчвали тези машини, те трябваше да произвеждат разписки, а ние да видим за кого сме гласували - това е цялата идея. Но основно беше заради ролките. Аз дори видях някои от тях, те бяха в лошо състояние, бяха квадратни, смачкани при пренасяне. Това са механични проблеми, които можеше вероятно да се избегнат с повече тестове", допълни Стоил Цицелков, Обществен съвет към ЦИК.
За такива тестове не е имало време. Както не е имало и за достатъчно добро обучение на хората.
"Да обучават по-добре хората, които изпращат в комисиите. Сега какво се случва - идват едни необучени хора, нямат им доверие, не ги познават. Нямат сериозни структури. Натовариха камерите да следят как работят хората, които те са пратили", добави Стоил Цицелков.
С промените в ИК бе въведено и видеонаблюдение при броенето на гласовете след края на изборния ден. След хаоса и въпросите около целия процес по заснемането, в крайна сметка бе приета методология - вотът само ще се снима, членовете на СИК ще показват всяка бюлетина отделно на камерата и броенето ще се излъчва в реално време. Милиони бяха похарчени за устройства, част от които обаче се оказаха неработещи в деня на вота. Други обаче предаваха, а кадрите се превърнаха в риалити шоу - пълно с бисери от различните секции и съмнения за способността на членовете на СИК-овете.
