Мъчително отминаха поредните парламентарни избори в страната. Какво ще произведе електоралният вот тепърва ще видим. Малцинството от гласуващи изпълни демократичното си задължение да избира тези, които по-късно ще избират начина му на живот. Топката сега е в техните ръце и предстои да видим ще бъде ли съставено мнозинство, което да излъчи кабинет.
В последните месеци къде с основание, къде без, започна да се налага едно словосъчетание, което се прокрадва в почти всяко изречение на политическитеанализатори – „правителство на всяка цена“. То се хареса и на част от политиците, които за да покажат достолепност и неистинска отговорност към гласоподавателите започнаха да го вмъкват между политическото си говорене.
Какво обаче означава този сбор от думи и наистина ли няма цена, която въпреки всичко не трябва да заплащаме?
Редица политически анализатори, шефове на изследователски агенции, политически лидери и кандидат-депутати разбират под „правителство на всяка цена“ нуждата от стабилизиращ елемент, който да преведе страната (защото малко се надяват България да бъде окончателно изведена) през кризата, в която е затънала от години. Почти всички използващи това гръмко словесно излияние се надяват президента Румен Радев да спре да управлява чрез служебния кабинет. Цел, която не е лоша, но не е никак дългосрочна и не би имала какъвто и да е ефект без да се поставят бъдещи амбициозни цели пред новата власт. Други се опитват да обединят необединяемите под страх, че негласуващия избирател ще ги накаже. Това е логически нонсенс. Поредни политически умове виждат в съставянето на правителство без идеологии възможност да се спасим от руското влияние, което се шири в страната, дори когато негласно одобряваме политически лидери, бивши премиери и други знатни фигури да посещават посолството на най-силната западна страна и да обсъждат бъдещето на страната ни в политически план.
Сега за цената. Доста болна тема с оглед на ширещата се и безпощадна инфлация. Каква трябва да е цената, която българските граждани следва да платят в името на правителство, което не обещава нищо? Реторичният отговор е всякаква. Така ни казват от телевизорите. Сложният отговор е ужасяваща.
Нямате ли неприятното чувство, че ние винаги плащаме двойно? Че плащаме без насрещно благо? Плащаме осигуровки, при което влизайки в лечебно заведение винаги излизаме с няколко банкноти по-леки и незадължително излекувани. Плащахме на бизнеса електричеството за да може той да премине по-леко през ковид времената и войната. За награда получихме увеличаване на цените още преди фиаското на Русия в Украйна. Друг път ни построиха газова тръба с нашите мизерни спестявания, която
обаче е запушена за нашите нужди. Това струваше няколко милиарда на всички нас. Пари, с които можеше да построим моста между двете ни епохи – магистрала „Хемус“.
През цялото това време обаче, най-неприятната цена, която продължихме да плащаме е за липсата на справедливост, нормалност, бъдеще и качество на живот. Това го плащаме до ден днешен чрез корупцията. Дузина години отминаха, в които плащахме за да може да обедняваме за сметка на един олигархичен кръг, който превърна демокрацията у нас в клептокрация. Плащахме и за лошо правосъдие, което ни направи морално бедни, но обогати хиляди хора материално. За нещастие само с гол морал не се живее. Така могат само героите в руските романи, но вече не знам дали е позволено четиво. След пропукването на мъглата, дойде лъч светлина, който обаче се оказа толкова рехав и хилав, че попиля собствената си енергия още в зародиш и само поразмъти почернялото небе.
Та каква е цената ще попитате отново? Ужасяваща, повтарям аз. Няма толкова висока цена, която един народ може да плати, търпейки унижението да бъде лишен от правото на нормален живот, след което да просъществува. Заплащането на тази цена всеки път води до гибел. Бавна, мъчителна, разлагаща смърт на цял народ, лишен от принципи и човечност. Така че каква е цената на правителство построено на такава цена, която те ни предлагат? Убийствена.
Калоян Георгиев
