Събота е. Ден за приятели, семейството, хоби и нещо по желание. Но не – от сутринта ни атакуваха борисовите агенти за влияние. Такива са и поне 55 души от списъка на интелектуалците с познатия вече Апел за някакво красиво, важно и мирно обединение в името на…
Вчера се изкуших да отправя няколко питания към хората, подписали въпросния Апел. Беше доста смело от моя страна да предположа, че някои х ора ще се откажат от подписа си, след като усетят, че идеята може би не е спонтанна и не е на интелектуалец.
Захванах се с тези редове, защото видях и чух Евгени Михайлов тази сутрин при Георги Любенов в БНТ. Такъв панегирик за Бойко Борисов и ГЕРБ не бе звучал отдавна. И толкова злост към „Продължаваме промяната – Демократична България“ също. Участващият заедно с него представител на „списъка“ проф. Тодор Тагарев едва успя да промълви, че не става дума за реабилитация на Борисов.
Само че точно това се случва, уважаеми около 55 човека от подписалите „вече над 100“.
По БНП точно, когато немалка част от населението преминава в режим на салата с аперитив, избълва кален поток от срещу „ПП и ДБ“ и похвални слова за ГЕРБ и неговия лидер.
Има такава притча:
Веднъж крадец нахлул в един кокошарник и откраднал една кокошка.Докато бягал, се спънал и преобърнал фенер до вратата и кокошарникът пламнал.Кокошката погледнала назад и като видяла пламъците, си казала: Крадецът ми спаси живота.
Когато крадецът хранел кокошката с просо и хляб, за да натрупа месо, тя отново била доволна, защото вярвала, че той се грижи за нея. Когато крадецът скитал от град на град, криейки ярката в пазвата си, за да не я познае собственикът, кокошката била сигурна, че го прави от обич към нея.
Когато един ден кокошката видяла, че крадецът се насочва към нея с наточен нож, тя си помислила, че той иска да се самоубие. Скочила срещу острието и покрила гърдите на крадеца с тялото си.
Така умряла щастлива.
А на печката водата вече била завряла…
„ПП и ДБ“ заслужават критики и получават такива в щедри количества. Но да се хвърлят някои пред ножа на най-големия крадец в новата ни история, за да го спасяват ми се струва малко объркващо.
Което пък ме подсеща за Летящия цирк на Монти Пайтън, където бяха изречени, чути и видяни мъдри неща. Едно много подхожда на нашия случай: „Днес в страната има много хора, които по своя вина не са здрави.“
Това от своя страна насочва към Гео Милев, който доста по-рано бе разбрал причината за неудовлетворяващото никого състояние на нещата: „Нещастието ми беше там именно, че изпаднах без моя воля в ръцете на хора прости, неуки и сурови”.
Защо тези неща не се преподават в училище – нямам понятие. Но отсъствието им от програмата води до кокошки, влюбени в крадеца. Или канарчета – все тая…
Огнян Стефанов
