Да се спре „План 2015", който съсипва армията и военната ни промишленост, призоваха президента генерали и офицери от резерва, за което Frognews.bg вече писа. Публикуваме изказването на ген. Цветан Тотомиров, бивш началник на Генералния щаб на БА.
Уважаеми колеги,
дами и господа,
Благодарен съм за поканата от асоциацията да присъствам на този форум. Приветствам организацията и последователността на панелите, защото както казват поуките, който ни дава миналото са огледалото на бъдещето. А те не са никак малко. Вярно е, че нашата армия е още много далеч от числото, определено от Ньойския мирен договор - 20 хиляди, но и тогава благодарение хитростите прилагани от правителството никога не е достигната.
Понеже в изказванията се посочиха много планове за реформата (план 2004, план 2002, план 2010 и план 2015). Първият план за реформата в БА, който беше приет, когато ръководех ГЩ беше План 2010, които не беше посочен и за модернизацията на въоръжението и бойната техника срок 2015. Връщането отново на тези срокове ни подсказва, че нашите срокове са почивали на реални резултати. Всички други са политически планове. Затова според мен една от главните причини за това лутане е, че „политиците се правеха на генерали, а генералите на политици".
Малко ме смущава, че хората които трябва да вземат тези решения за бъдещите трансформации и от МО и от ГЩ ги няма, а тези които бяха тук побързаха да си отидат. Не знам защо така са подходили, но такъв форум през последните години не е провеждан. В нашата история непосредствено след Ньойския мирен договор правителството събира всички бивши военни министри и началниците на ГЩ, за да разбере техните виждания от бъдещното съкращаване на армията, което по-нататък ползва в своята работа.
Има едно изследване, което подчертава, че висшите служители по време на своето управление консумират интелектуален капитал, но не създават такъв. Голямо част от тях напускат своите офиси със същите разбирания и интелект, с които са влезли в него. Те се научават да управляват, но не и какви решения да вземат.
Планът за реформата в Сухопътните войски непрекъснато се „актуализира", „трансформира", „усъвършенства" и т.н. и в крайна сметка бе извършено само преструктурирането, предислокация и съкращаването. Модернизацията и превъоръжаването беше и си остана поне според мен, като бъдеща тенденция.
Когато бях командващ на 3-а армия ми се наложи да придружавам Началника на
Генералния щаб на Гърция. Докато пътувахме в колата и обсъждахме реформите в
армиите, той разказа следната случка: „Веднъж министъра на отбраната ме извика
и започна да говори какво реформи смятал да направи в армейските корпуси във
видовете въоръжени сили. Нашият министър е юрист на 65 години. Слушах го доста
дълго, накрая казах: Господин министър, за да стигна тази длъжност завърших
военно училище, бях командир на взвод и рота, завърших академия, служех във
войската, завърших академия на НАТО и така след 30 години служба станах
началник на ГЩ. За да разберете какви реформи са необходими, трябва ви такъв
стаж. Затова позволете на мен да кажа какви реформи да се правят в армията, а
вие осигурете парите и политическата подкрепа." Запомних този разказ на гръцкия
генерал. Дълго се чудех защо ми го разказа. След това по малко започнах да се
убеждавам, че е бил прав, а сега след като всеки министър говори за реформите,
съм повече от убеден.
Много се надявах, че организаторите на това мероприятие ще направят една съпоставка с другите държави от Източния блок, като Румъния, Чехия, Словакия, Унгария и др. по тези проблеми. Пред мен често е възниквал въпроса, защо по въпросите на реформата в армията изостанахме от другите страни, които бяха като нас. Вярно е, по проблемите на сигурността в нашата страна не бе постигнат консенсус между политическите сили. Затова ми се струва, че това беше в основата на всички причини. Ще посоча само някои от тях:
- Няма да има „национална стратегия", докато отбраната не се възприема като задача за страната, а не само на въоръжените сили. Пренебрежението и апатията демонстрирани от обществото, парламента и министрите от правителството по проблемите на сигурността, са заплаха, както за отбраната, така и за демокрацията.
Примери в това отношение много, но най-фрапиращ е „провеждането на стратегическия преглед на отбраната", където с изключение на ГЩ и МО други не участваха.
- Националните интереси в областта на сигурността не бяха и сега не се конкретно дефинирани и приети от всички парламентарно представени партии. Сега предстои създаването на агенция по сигурност, която се възприема противоречиво, даже от управляващата партия, която я предлага. Това означава, че се променя държавното устройство без да се променя психиката на тези, които ще осъществят реформата.
- Не беше възприето, че отбраната и сигурността е задача и отговорност на всеки гражданин на РБългария, а държавите от НАТО, ЕС и др. могат само да ни подпомагат. Колкото повече отговорности поемаме върху себе си, толкова и отговорностите ще бъдат и по-големи.
За посрещането на новите предизвикателства на ХХІ век са необходими и нови идеи, нови подходи. Налага се обмислянето на редица промени в държавата, свързани с националната сигурност, както и в законодателството, където тероризмът и организираната престъпност да бъдат обявени като първостепенна заплаха.
Всичко това трябва да намери място и в задачите, организацията и подготовката на Сухопътните войски. На тях не трябва да се гледа като инструмент в борбата с международния, но и на вътрешния тероризъм.
Никой никога не трябва да се заблуждава, че в борбата срещу тероризма и организираната престъпност може да се реши само със силите на специализираните служби и обществения ред.
Като следваща нова стара задача за сухопътните войски е подпомагането на населението при природни бедствия, аварии и катастрофи.
Станалите стихийни бедствия през последните години бележат тенденции към увеличаване на щетите. Глобалното затопляне, промяната в климата може би ще наложат такива изменения, които не сме очаквали.
От друга страна извършената до сега трансформация, доведе до намаляването броя на поделенията и оголването на цели региони.
Затова и въпросът със създаването на Националната гвардия от ден на ден става все по-наложителен. Много пъти го поставих този въпрос, но някак си не се възприема от управляващите. Страхувам се, че ще се закъснее и техниката, с която могат да бъдат окомплектовани от армията, (като автогрейдери, батове, мостопоставачи и различни колейни мостове) ще бъде дадена за скраб.
Беше повдигнат един въпрос, който и аз в моето изказване го бях предвидил - че ние запасните офицери не успяхме да упражним своята гражданска позиция в подкрепата на действащите офицери и службите за сигурност.
Крайно време е както всички държави около нас и ние запасните (а защо не заедно с действащите офицери) да се опрем на свои лобита в централния и местните парламенти, да имаме свои представители. Но за да се опрем трябва да ги създадем. Никои не разбира проблемите на военните по-добре от самите военни.
Завършвам с една малка препоръка към действащите колеги от Сухопътните войски:
Всеизвестно е, че без всеобща и задължителна военна служба деформирането на връзките между гражданите и въоръжените сили ще се задълбочава. Не допускайте изолирането на сухопътните войски от обществото, това ще е най-лошото, което ще се случи.
