Главният прокурор Иван Гешев продължава да ни занимава със сюжет, в който той е жертва на чутовен заговор. Историята с Гешев - ах, недей - обаче не може да конкурира дори повестта „Изгубена Станка“, първото литературно българско произведение със селска тематика, в което се разиграва кахърна случка в една нещастна фамилия.
Опитът да бъде пласиран пред обществото епичен екшън с известни герои от ъндърграунда, политиката и бизнеса, са ужасно нелепи и будят смях. Самият той наподобява персонаж на Хашек, а не борец срещу корупцията и мафията, превърнал се в тяхна мишена, както много му се иска.
Целта е елементарна: Да се просълзим от драматичните събития, завихрили се около обвинител №1, когото зли сили искат да отстранят по всевъзможни начини.
Мижавото въображение на Гешев и компания не изненадват никого, защото (без)мозъчвият тръст на този кръг толкова може.
Глупостта е два вида: мълчалива и многословна, - казва Балзак. Опитът с „големия заговор“ срещу Иван Гешев очевидно попада във втората категория…
Но и най-смелите предположения докъде могат да стигнат опитите за свързване на абсурдни и взаимоизключващи се твърдения, базиращи се на „неоспорими доказателства“, губят битката с действителността. А тя в случая е следната: Гешев дава интервю за любимия му сайт Пик. Най-сетне бе забъркана и Москва, която стояла зад зловещия план срещу храбрия български главен прокурор. Москва, в която той е получавал ценни съвети. Това директно препраща към Карл Густав Юнг, който отдавна предупреждава: „Най-ужасяващото нещо е да си повярваш напълно“.
И като стана дума за сълзи и мелодрами, не е лошо главният прокурор, вместо да навързва скалъпени истории, да осъзнае простата истина, че съвсем друг му създава проблемите. Шефе, и аз се праим на луд, но ти... Там е ключът от бараката.
Маргарита Иванова
