По-разумно е да има редовно правителство, но изниква въпросът за цената на такова. ПП-ДБ и ГЕРБ трябва да поставят конкретни и ясни условия. ”Възраждане” харесва ролята на Ахмед Доган и иска да е балансьор. Партията е близо до предела на подкрепата си, но ако иска да я надхвърли, трябва да се измести в системното поле. Тук ще започне да губи. Що се отнася до ИТН - ще видим дали са научили урока си.
Това заяви Асен Генов пред ФрогНюз.
Ето и цялото интервю:
Господин Генов, какво виждате в първите декларации на политическите партии? Какво се очаква сега, след като формациите се вкараха в нова задънена улица с избора на председател на парламента?
Първо - в декларациите нямаше нищо ново или неочаквано. Неочаквано щеше да бъде, ако бе направена крачка в някаква посока. Освен това не смятам, че са се вкарали в задънена улица - това е стандартна на този етап игра тип “Показване на мускули” между първия и втория.
Лично аз смятам, че по-разумният политически ход би било да се върви към редовно правителство, за да се прекъсне тази серия от служебни кабинети на президента Румен Радев, който освен всичко друго, видимо се намесва във външната политика на България.
Съставянето на редовно правителство обаче поражда въпроси за това каква ще е цената на подобни действия и съгласие между първия и втория. Ако цената е да се противодейства по някакъв начин и да се продължи тази реторика за борба с корупцията, тогава струва ми се, че е крайно време да се влезе в някаква разумна, рационална и обозрима рамка на този разговор.
Тоест - ако, ПП-ДБ смятат, че три кабинета “Борисов” по някакъв начин олицетворяват напоследък корупцията в България, те могат да поставят ясни условия за това хора, които са участвали в тази власт на някакво ниво - министри, зам.-министри, политически кабинети и др. - да не участват в следващ кабинет. От друга страна първите в лицето на ГЕРБ, ако имат претенции към “Продължаваме Промяната”, тогава те също трябва да вкарат нещата в конкретика и да поставят условията си.
Сякаш обаче не чухме заявките за сериозна съдебна реформа в първоначалните декларации на партиите. Кирил Петков започна със земеделците. Такава инициатива поде Корнелия Нинова.
Когато Петков говори за съдебна реформа, струва ми се, че всички ясно чуват името на Бойко Рашков като председател на КПКОНПИ. Подобно говорене е губещо очевидно. Не коментирам дали той би бил добър или лош председател на тази комисия, дали това би било разумно и целесъобразно. Нищо друго не чувам.
Нинова от своя страна направи всичко възможно да обезличи БСП и да я превърне в партия със затихващи функции - приближи социалистическата партия опасно близо до националистическото говорене на “Възраждане”. Нинова търси за какво да се хване и напълно естествено протяга ръка към онези политически тези, които на нея й се струват като политически популярни.
Ако обаче в говоренето за съдебна реформа не се направи опит да се вкара повече смисъл и съдържание, различно от това да сменим двама души на два поста, това ще остане изцяло и единствено на площада. Струва ми се това измества леко обаче много по-важната тема за това как България стои в международен план.
Тук е логично да споменем “Възраждане”. Интересна бе речта на Костадин Костадинов, но освен това забелязахме размяна на реплики и известно “сближаване” между Борисов и Костадинов преди старта на официалната част. Това как го тълкувате?
Камерите без микрофони могат да предадат изкривена представа за нещата. Хубаво е да се съсредоточим върху онова, което чухме - Костадинов не каза нищо ново и различно. Той продължи като един опитен сърфист на гребена на вълната между истината и лъжата да сърфира от парламентарната трибуна. Тезите на “Възраждане” трябва да бъдат изключително сериозно анализирани. Тезата за суверенитета на България, за зависимостта на страната ни от съюзите, в които членува, че сме видите ли колонизирани чрез членството си в тези съюзи, за вредата от еврото, референдума… Това е говорене, което е на ръба между истината и неистината.
Костадинов не трябва да бъде оставян просто така да си говори ангро за това как членството ни в ЕС и НАТО вреди на България. Журналистите трябва да го попитат на първо място в лично качество “за” или “против” е той против присъствието ни в тези съюзи.
Ако е “против” - да отговори на тежка поредица от въпроси, свързани с икономиката - какво става с всички българи, работещи в ЕС, ако България излезе от блока, ще им каже да се върнат в България ли? Ако излезем, тогава какво правим със свободната търговия, с двойното данъчно облагане, с всички икономически последици от това, че България ще загуби своята привилегия от членството в ЕС?
Въпросът с еврото също има последици и трябва да се задават грамотни икономически въпроси на Костадинов. Какъв точно проблем вижда той в това? Българският лев и икономика са стабилни в момента и относително спокойно, независимо от инфлацията, защото левът от години е привързан към еврото и имаме относителна икономическа стабилност и спокойствие, защото де факто се намираме в Еврозоната заради Валутния борд. От там произтича и резонният въпрос за това какво ще се случи с българската финансова, банкова и икономическа система, ако Валутният борд падне. Нещата не са просто черно-бели - че ще обеднеем, ако приемем еврото.
Това е една от лъжите, които пропагандата ражда.
Така или иначе обаче “Възраждане” стана трета политическа сила. Каква мислите, че ще бъде тяхната роля в момента, ще бъдат ли някакъв балансьор?
Костадинов иска да е такъв балансьор. Харесва му ролята на Ахмед Доган, но е антисистемен играч в българската политика. Той е най-яркият антисистемен играч, погълнал предходните си колеги - Сидеров, Симеонов, Каракачанов. Но антисистемният електорален дял вече е постигнал пика си - Сидеров през 2009 г. Пределът е около 400 хил. гласа. Костадинов е много близо до този предел.
При цялото ми уважение към електората на “Възраждане” - той се заиграва с две основни неща: разочарование и страх. Ако Костадинов иска да надхвърли потенциала си и да стане повече от трета политическа сила, трябва да се измести в системното поле, където има ясни политически тези, пречупени през призмата на членството ни в ЕС и НАТО. Когато се опита да направи този преход, той ще започне да губи проценти от антисистемния електорат.
ДПС в речта си повториха тезата на ГЕРБ за това, че избирателите не са дали категоричен отговор за мнозинство и ще трябва да се върви съвместно. Легитимира ли се по този начин коалицията между двете партии?
Разликата между политиците с опит (и това не е положителна оценка, а констатация на умения) и политиците без опит е, че първите говорят така, че не затварят след себе си врати. Начинаещите изгарят мостовете, по които някой ден може да им се наложи да минат. ДПС са политици с опит в този смисъл - субект, който дълги години присъства в политиката и изглежда устойчив. Карадайъ говори така, че да не изгаря всички мостове и да не заключва вратите, които може да му се наложи да отвори в този парламент.
Същото важи и за Борисов, без това да е оценка добър или лош политик е, трябва ли, или не трябва да бъде арестуван. Опитва се да говори между крайното критикуване на своите опоненти и оставянето на възможност за диалог. От умението на новите политици зависи накъде ще тръгне България от тук нататък. Може би бихме се съгласили, че нови избори, преди местните, и още едни заедно с тях не е най-добрата възможна перспектива за страната ни.
Какво виждате в ИТН? На първо място очевидно е, че Тошко Йорданов е на заден план, а на преден е Ивайло Вълчев.
Тошко Йорданов усеща, че умее да събира отрицателни емоции около себе си. Предстои да видим дали ИТН са си научили урока от това как от водеща политическа сила в страната останаха извън парламента и после се върнаха с много сериозни съмнения дали не са се преляли гласове към тях, каквито тези се излагат. Те са може би най-неясния феномен и тепърва ще видим каква позиция ще заемат. Те са една от възможностите за третия мандат.
Възможностите са ограничени и не знам дали Радев ще направи чак толкова голяма стъпка накриво, връчвайки мандат на “Възраждане”.
Радев е човек, който умело показва политика с двойна употреба, също както министрите си - говори в Европа като представители на държава-членка, но като види български микрофон, говори на Москва. Това е още един тест за интелигентност на българската политическа система - дали ще се прекъсне порочния цикъл на управление на служебния кабинет на президента, или ще получаваме още от същото.
интервю на Джесика Вълчева
