Борисов е най-големият страхливец в най-новата българска история. Страхът го кара да упорства като магаре на мост и повтаря до умопомрачение, че иска правителство с „Продължаваме промяната – Демократична България“. Трябва му този формат, за да изпере корупционните мазни и токсични петна от своето управление. Опитва се да преметне не само „ПП – ДБ“, но и всички българи, също така Брюксел и американското посолство.
На велики четвъртък обяви, че ако не се случи желаното от него имал и план Б.
Целият този фарс се разиграва пред очите ни и не се намира поне един смел човек в ГЕРБ, например, който да заяви на своя партиен лидер, че трябва да се оттегли. Под каква форма и къде – не е толкова важно. Но този човек е спирачката на политическите процеси в страната, а оттам и на всичко останало.
Защо мълчат интелигентни хора като Томислав Дончев, Даниел Митов, Димитър Николов, Тома Биков, Деница Сачева, Росен Желязков и още неколцина? Защо търпят Десислава Атанасова, с два пъти по-ниско IQ от тяхното да им свежда разпорежданията и прищявките на боса? Толкова ли са зависими или личната им кариера и удобства покрай Борисов са по-важни за тях от българските граждани и обществото?
Мълчат и другите партии – само ген. Атанасов от ДБ заявява, че с бившия премиер кабинет не може да има.
Борисов наистина е страхливец. Той знае, че запушва цялата държава, че той я докара до дъното и там я закотви за дълго време. Но не може да поеме отговорност за действията си. За грешки не дава и дума да се изрече. Изкарва се по-идеален от образа на комуниста в съветската пропаганда и изкуство.
Във Франция осъдиха бившия президент Никола Саркози.
В САЩ Доналд Тръмп е с повдигнати обвинения.
Бившият премиер на Хърватия Иво Санадер бе осъден на 8 години затвор, след като беше признат за виновен за изнудване за пари и корупция.
И Берлускони получи 4-годишна присъда за укриване на доходи и неплатени данъци.
Неотдавна бившият премиер на Малайзия влезе за 12 години в затвора за корупция.
За Румъния да не говорим…
Примерите са много. Не знам дали Борисов е вършил същите неща, но съм убеден, че неговият кристално чист морален образ е фалшив - плод на партийната и медийната пропаганда. Няма да изброявам скандалите и корупционните разкрития, в които името му заема централно място. Знае ги всеки.
Разликата между него и изброените по-горе лица е, че те са поели отговорност и плащат за простъпките си. Друга разлика е, че над тях няма опънат прокурорски чадър и тамошните главни прокурори не ги наричат „шефе“. Заемането на високи държавни постове е преди всичко отговорност. Има разбира се големи привилегии и облаги, но има и рискове. Истинският политик е наясно с тези неща. Истинският обаче.
Борисов повтаря като замаян, че иска проевропейско управление. Добре, но това означава прилагане на европейските стандарти за равнопоставеност пред закона и съдебната система. За това той не обелва и дума.
Страхливецът няма да признае, че е грешил, че управлението му бе реплика на постсъветския, олигархо-мафиотско-ченгесарски властови модел. По същият начин както Путин и той държи хората около него с неприятни за тях тайни, зависимости и извършени престъпления.
Жалка картинка са лидерите в ГЕРБ, както и техните колеги от останалите партии. Заради договорки да не си вадят „кирливите ризи“ те игнорират интересите на гражданите и обществото.
Какво толкова ще им се случи, ако заявят публично, че царят е гол? Ще бъде много очевидно, ако Гешев ги погне за нарушаването на омертата. Освен това те ще имат най-непробиваемата защита – тази на обществото.
Махне ли се Борисов, всички негови конструкции и „калинки“ в институциите, ще почнат да се сриват.
От това се нуждае България. Не от задкулисни договорки и сделки.
Тази страна има въпиюща нужда от бъдеще.
Огнян Стефанов
