Намираме се в последната седмица от Великия пост, така наречената Страстна седмица, през която дните са наречени Велики - Велики понеделник, Велики вторник, Велики четвъртък, петък и Велика събота. От Велики четвъртък започват богослужебни последования, в които се описват страстите Христови. Думата страсти от църковнославянски означава страдания.
Това каза за ФрогНюз свещеник Лъчезар Лазаров.
"Това са страданията, които нашият Господ Исус Христос претърпява след влизането си в Йерусалим, който празник изобразява Входа Господен в Йерусалим, това е неделята, която отмина и отпразнувахме - Лазаровден или Лазарова събота".
"От Велики четвъртък започват божествените богословения, през които ние сутрин и вечер извършваме богослужебни чинове на утринната, вечерната, полунощницата, великите часове, общо взето целия богослужебен ред от денонощния кръг, но с особени при тях привнасяния, на особена почит, благоговение, на особени молитви, които са свързани именно със страданията на нашия Господ Исус Христос", обясни свещеникът.
"Това не е случайно. В тези страдания е концентрирано неговото спасително дело, жертвата, която той извършва, за спасението на целия свят, и което спасение се съчетава, заключава в победата над греха, над смъртта, над злото. Чрез това небесно чудо този празник на празниците, който ни предстои да отпразнуваме нощес - събота срещу неделя, а именно самото Христово Възкресение".
"Не само през тези дни, но като цяло нашата вяра, която е с точно определено православно изповедание винаги насърчава хората към това нашите мисли да бъдат обърнати, нашият духовен взор да бъде обърнат към личността на нашия спасител и Господ Исус Христос, защото чрез неговото дело се оформя смисъла и съдържанието на нашата вяра. Апостол Павел казва: “Ако Исус Христос не беше възкръснал - празна и суетна щеше да бъде нашата вяра”, каза свещеник Лазаров.
"По широко погледнато, перспективата, в която духовно трябва да се движи православният християнин е перспективата на нравствения морален кодекс, който още в древни времена е даден на Божия народ чрез Декалога, Десетте Божи заповеди, а пък в Христовите времена след идването на нашия Спасител, тази нравственост се завършва и се заключава в думите: Обичай ближния като себе си и Бога, от цялото си сърце, от цялата си душа и от целия си разум".
"Нашите традиции по тези празници са вплетени в самата християнска традиция. По-скоро самата християнска традиция на празниците, на празничните периоди, на постите, блажните, на великденските и гергьовденските празници, така са вплетени в нашите битови и фолклорни народностни традиции, тъй като, истината е, че откакто ние сме образован и културен народ с писменост и с език, азбука, ние сме православни християни".
"Тази дълговечност се е наложила и във фолклора и народните ни традиции, основата на християнските традиции. Друг е въпроса, че понякой път фолклористиката минава границите и започва да търси по-свободни ритуали, които нямат християнски смисъл, но това не е истинската традиция", обясни свещеникът.
"Истинската традиция е до Великден християнинът да пости, съобразява се с изискванията на поста да се храни с постна храна. Затова в традициите ни са залегнали нашите прадеди, баби и дядовци, те са залагали на точно определени, приготвени по конкретен начин ястия, които са предимно постни храни, растителни и през цялата зима те са се хранели с тези продукти. Този период приключва на Великден".
"Около Великден традиционно на трапезата се поднася агнешко и това се спазва на много места в България. В Асеновград всеки по-известен род в миналото е ял на точно определено място това агнешко. След това започва блажния период, за да стигнем до Гергьовден, когато е апогея на това освобождаване, този хранителен режим, който е поста".
"Но това е една външна страна, която е израз на едни силни вътрешни, духовни нагласи. Нямат само физически и битов аспект, а носят в себе си дълбоко духовно съдържание", каза свещеник Лъчезар Лазаров.
Разговаря Констанца Илиева
