Този път доминира усещането, че никой не иска да ходи на избори, коментира пред Радио София политологът и преподавател в НБУ - Христо Панчугов.
„Въпреки, че първите изказвания на политическите формации бяха преди всичко предизборни отново, бяха насочени към това да отговорят на очакванията на собствените избиратели, днес виждам, че е започнал разговор по приоритетите, които биха могли да залегнат в работата на следващия парламент.
Виждаме желание да се върви напред, да се търси изход от тази криза. Големият въпрос е, че подобен подход изглежда леко наивен без разговор за правителство“, каза Панчугов.
По думите му, пред двете формации – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ има две алтернативи.
„Едната алтернатива е да се каже „правим компромис, създаваме някакво правителство, което да въведе тези и тези политики в рамките на следващите няколко месеца и плащаме цената за това, т.е. поемаме отговорността за управлението на държавата и сме наясно, че това ще доведе до загуба на избиратели“.
Другият вариант е – отказват и двете формации да правят правителство и трябва ясно да заявят какво ще правят оттук нататък“, добави политологът.
По отношение на третото място на последните избори на партия „Възраждане“, Христо Панчугов коментира, че това не е изненада.
„Твърде огромно пространство е оставено за посланията на „Възраждане“, твърде голямо пространство е оставено на Костадин Костадинов, за да претендира, че иска всъщност да решава реални проблеми на хората, тъй като от отсрещната страна няма никой.
Има колебливо говорене, има липса на заявки за политическо управление.
За да се спре това – ръстът на „Възраждане“, е историята на успеха – история, която е свързана с конкретни политически решения, колкото и малки да са те, така че да се убедят българските граждани, че нормалната политика може да решава техните проблеми и да се създаде ситуация на стабилност, която да подкопае и да ерозира усещането за криза и страховете, които са в основата на гласуването за „Възраждане“, каза Христо Панчугов.
Според него, най-важното в този момент е да се върне доверието на българските граждани в демокрацията.
