Преди повече от 1600 години император Константин потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите му били значително по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис "In hoc signo vinces" (“С този знак ще победиш”)- поличба за безпаметната му победа.
С тази необикновена история е свързан големият християнски празници Въздвижение на Светия кръст Господен.
Православната църква го чества всяка година на 14 септември. В този ден се изпълняват пищни ритуали, организира нощно бдение пред украсения кръст. В големите храмове се прави показно Въздвижение на кръста и водосвет, а свещениците благославя домовете със светена вода, а вярващите благославят за здраве и благополучие.
В народния календар празникът е известен като Кръстовден. Българите го свързват е с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. От Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури и гроздоберът, затова някъде го наричат още Гроздоберник. По стар обичай друга работа не се подхваща, освен брането на грозде и подготовката на виното.
Въпреки че църквата препоръчва строг пост, народът се събира на обща трапеза с печена кокошка, баница и тиква.
След Кръстовден започват есенните седенки, идват дългите зимни нощи и времето за веселия, които не могат да минат с постни манджи и без ракия и вино.
На този ден в някои селища на Тракия (Казанлъшко, Пазарджишко, Пловдивско) се организират подобия на кукерски игри, наричани дамала или камила.
В други краища на Кръстовден празнуват чикакчиите - лечителите, които наместват изкълчени, навехнати или счупени крайници. Те са на особена почит, която оздравелите засвидетелстват като им носят подаръци - погача, печено пиле, мед, китка чимшир и сребърна пара. Лечителят от своя страна пък подрежда трапеза и кани всички минаващи покрай къщата му за прослава на Бога.
Именици днес са: Кръстьо, Кръстин, Кръстан/а, Кръстил, Кръсто.
