Велика събота е. Спасителя е положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери за грешниците. Велика събота е, но има план да се изпълнява в т.н. обществени телевизии.
Необяснима е появата на Александър Йорданов, в момента евродепутат, при Георги Любенов в БНТ точно в днешния ден. И се започва: всички други са лоши, най-вече „Продължаваме промяната – Демократична България“, само ГЕРБ е върхът. Подсказа, че Борисов трябва отново да е премиер. Издекламира също, че ако ГЕРБ продължавали да управляват, всичко щяло да е цветя и рози. А Любенов го гледа в захлас и не се сеща (или не бива) да го попита, защо Борисов срина България на дъното в ЕС и скоро оттам няма да изплуваме. Евростатистиките го показват. Не го пита и това е. Усмихва му се. И онзи реди глупост след глупост без никаква съпротива отсреща.
По същото време по Нова и бТВ дефилират заболели от политиката и личните амбиции мозъци. И те бълват злоба срещу "ПП - ДБ" и хвалят себе си. Те самите били защитници на обикновените хора - ах, недей!... Но щадят Борисов и ГЕРБ, които доскоро наричаха мафия и още всякак в тази посока.
За такива Иван Хаджийски написа: „Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно дробче?“
В студиата обаче не пристъпват например иконописци и реставратори, които могат да разкажат прелюбопитни и полезни неща за изписването на Христос, на светиите, на вложените послания в стенописите в християнските храмове и манастири. Няма ги и музикантите, които да обяснят песнопенията, посветени на Спасителя, откога се изпълняват у нас, каква част са от българската култура. Няма ги историците да ни опреснят знанията за проучванията на християнското минало и наследство.
Няма ги поетите и писателите, актьорите и режисьорите, театралите и кинаджиите – въобще хората на духа. Неколцина от тях ще бъдат показани на 24 май, за да се спази традицията и да ни пробутат стари клишета.
Поканете някой да разкаже как е създадена рок операта "Исус Христос суперзвезда от Тим Райс и Андрю Лойд Уебър и представена на сцена през 1971 г.. Сюжетът описва точно страстната седмица - както е описана в каноничното евангелие.
Помни ли някой, че в края на 1970-те един от приближените до властта и Тодор Живков видни писатели - Стоян Ц. Даскалов, бе посетил спектакъла в Лондон и след това го описа възторжено в сп. "Септември"?
Не са много и тези, които са чели историята за това как Джон Ленън в едно интервю заявява, че "Бийтълс" са по-известни от Христос и какво цунами от реакции залива целия свят, а папата се колебае дали да отлъчи от църквата великите музиканти, превърнали приживе в икони на рок и поп музиката.
Хиляда пъти са по-интересни тези неща от опротивялите ни политици проповядващи единствено своите и на партиите си интереси.
Освен това в журналистическата гилдия, както и в политическите кръгове се знае, че поне половината от т.нар. "гости" се спускат по списък за участие и в много от тези случаи участията имат цена. Кой ще повярва, че на някой редактор в БНТ му е хремнало да бъде поканен Александър Йорданов точно на Велика събота? Ной той представлява умиращото СДС в коялицията с ГЕРБ и е подходящ рекламен агент на Борисов и управлението му. Това е тактика, но защо точно на този ден?
Къде са учениците и студентите, които да поговорят за Христос и Великден поне веднъж, а не да бъдат в плен на МОЛ-овете и нощните клубове, дрогата и алкохола?
Нищо такова. Дотегнали до крайност екземпляри с чувство за величие и мъдрост ограбват светлите помисли и чувства, които трябва да изпълват Велика събота.
Да не се чудим после, защо нищо не е като света в тази клета държава.
Въпросните телевизии имат голяма заслуга за това. Един проф. Петър Стоянович не е в състояние с познанията, интелигентността и чувството си хумор да заглуши политическата ерихонска тръба на българомразенето.
Емил Азар
