На 16 април се навършват 98 години от най-големия атентат в българската история - този в храма “Света Неделя”.
Историята започва още на 14-ти април 1925 г. - два дни по-рано, когато народният представител от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев е убит.
Погребението му е събрало на едно място представители на висшия държавен и военен елит е използвано от организаторите за осъществяването на пъкления им план.
Погребението на Георгиев е определено за 15 ч. на 16 април в църквата, където се очакват освен висши офицери и чиновници, и част от министрите на Негово величество цар Борис III. Атентатът планиран старателно, а зад него стоят крайни течения, които набират скорост след подписването на Ньойския договор.
През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) организира въстание, потушено по кървав начин. В резултат правителството засилва натиска и репресиите срещу дейци на комунистическата партия, както и срещу други леви среди и интелектуалци.
От своя страна през есента на 1924 година ръководството на Военния център на партията (това е нейната военна организация) замисля организирането на акция, която да нанесе решителен удар върху държавното ръководство и репресивен апарат.
Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и Петър Задгорски - клисарят, внесъл 25-те килограма взривни вещества в църквата.
Задгорски се качва на тавана в 15.20 ч. и чука три пъти на вратата, където бил скрит Никола Петров. Фитилът е запален, а минути по-късно “Света Неделя” е разтърсена от взрив. От храма се издигат гъсти облаци дим, а под главния купол на църквата се намират множество невинни жертви - загиват 213 души.
По случайност всички членове на правителството се отървават с не толкова тежки наранявания. А главната "мишена“ Цар Борис III изобщо не присъства на опелото.
Делото за атентата започва на 1 и завършва на 11 май. Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко още ден след самия атентат. Ръководителите на военното крило на БКП са открити. Коста Янков е убит, а Иван Минков се самоубива, преди да бъде заловен. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27 май.
