Росен Димитров Желязков е български юрист, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 20 септември 2018 до 12 май 2021 година, заместник-председател на 48-то Вародно събрание.
Роден е на 5 април 1968 г. в София. Завършва магистратура по право в Софийския университет.
През 1994 г. започва работа като юрисконсулт в район „Средец“ на Столична община, където последователно е старши юрисконсулт, секретар и кметски наместник.
От 1995 г. е адвокат по гражданско и търговско право.
Между 1998 и 1999 г. е заместник-кмет по „Законност и контрол“ на район „Лозенец“, Столична общинa.
В периода 2003 – 2009 г. е секретар на Столична община.
От 2011 до 2013 г. е председател на Управителния съвет на Института по публична администрация и представител на Република България в Европейския институт по публична администрация (ЕИПА) в Маастрихт, Кралство Нидерландия.
Между 2009 и 2013 г. е главен секретар на Министерския съвет.
В деня за размисъл преди предсрочния вот през 2013 г. прокурори нахлуват в печатницата в Костинброд, която прави бюлетините за вота. Акцията е по сигнал на Мая Манолова, тогава в БСП, а твърдението - печатницата подготвя бюлетини, които да бъдат вкарани директно в урните, за да спечели ГЕРБ.
Прокурорите пък решиха да обвинят Желязков, че не е упражнил достатъчно контрол върху печатницата. Защото възложител на печатането на бюлетините е Министерският съвет, а задължението лично негово като главен секретар на институцията. Последва традиционното за българското правосъдие ходене по мъките за разпити и дела. През 2015 г обаче Желязков бе оневинен за аферата “Костинброд”. А присъдата всъщност е не само оправдание, но и похвала колко добре си е свършил работата по организацията на изборите от 2013 г. Съденият, че не е упражнил контрол Желязков всъщност го е сторил, а дори не е бил задължен да го упражнява, постановиха съдиите от Софийския градски съд (СГС). Защото за контрола на печатницата си е имало определени служители от администрацията на Министерския съвет, а самият Желязков не е бил задължен да контролира тяхната работа. Въпреки това го е направил. Тоест не само че е изпълнил служебните си задължения, но дори го направил в по-голям обем, отколкото му е вменено.
Веднага след оневиняването му Борисов търси Желязков отново. И през 2015 г. го прави съветник за развитието на електронното управление.
От 2014 до 2016 г. е съветник на министър-председателя по въпросите на държавната администрация и електронното управление.
Ръководи и участва в процесите на изработването на редица концептуални и стратегически документи и програми в областите на електронното управление, местното самоуправление и местната администрация, публично-частното партньорство. Представлява българската страна в годишните срещи по инициативата за партньорство за открито управление (2011 г., 2015 г.). Координира българския принос по инициативите, свързани с европейските политики по изпълнението на Европейската програма за Глобален мониторинг на околна среда и сигурност.
Участва в стратегическото планиране и разработването на политиките в областта на държавната администрация и електронното управление.
От 30 септември 2016 г. с Решение на Министерския съвет е определен за председател на Държавна агенция „Електронно управление“.
С Решение на Министерски съвет от 20 декември 2017г. е определен за председател на Комисия за регулиране на съобщенията, като решението влезе в сила на 15 януари 2018 г.
Избран е от Народното събрание за министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 20 септември 2018 година с мандат до април 2021 г.
Желязков е рокаджия, свири на китара, дори имаше телевизионни изяви. Служители си спомнят, че е пристигал в министерството на своя “Харли Дейвидсън”.
