„Ставала съм обект на агресия, и то не веднъж. Нападат ни, единия случай беше приключил със задържане на нападателя в Районното управление. Хората, които си позволяват нещо подобно в България, в момента за съжаление все още не е криминализирано нападението върху медици и много са малко наказаните. Те са наказани предимно с парични глоби“, каза Кристина Манчева, с 20 години стаж в Пирогов и 10 в Спешна помощ.
„Отърсваме се, но обидата остава, защото в крайна сметка ти отиваш да помагаш, никой не отива, за да вреди. Случва се и да има фатален край, но в крайна сметка ние не сме богове, ние сме хора, опитваме се и правим всичко, което е по силите ни. Ние не отиваме с лоши намерения, тези хора ни викат за помощ и ние отиваме и я даваме. При всички положения в Спешна помощ работят много сърцати хора и правят всичко от душа и сърце“, допълни Манчева.
„След преживян шок в една такава ситуация, няма мотивация за работа. Единствено и само от любов към професията стоим. Много от колегите напуснаха, ние сме в крещяща нужда от недостиг на персонал, то навсякъде има недостиг, но ние сме просто на ръба. Младите колеги или хората, които идват от академичната среда, от университетите, предпочитат да работят в чужбина, където ги оценяват и уважават“, тя.
