Има граници на договореността. Аз лично не виждам възможност за една обичайна коалиция между двете. Така политологът проф. Антоний Тодоров коментира вероятността ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да се договорят за правителство, след като днес се разбраха за председател на парламента.
„Каквито и договорености да постигнат двете групи партии, те имат някакви граници, за които непрекъснато напомняме. Защото поне една от съставките на ПП-ДБ - а и двете могат да бъдат отнесени към тази категория – се появиха на политическия терен като антитеза на ГЕРБ и на управлението на ГЕРБ. Антитеза, която искаше да сложи край на една поредица от абсолютно неприемливи практики – корупционни и всякакви други.“, аргументира се той.
Решението – ако говорим за правителство – със сигурност ще бъде необичайно. Някаква формула, която да запази достатъчно автономията на двете. Която да не може да бъде прочетена сякаш „Продължаваме промяната“ са се съгласили да дадат индулгенция на ГЕРБ за всичко свършено.
„Но и у двете страни има усещането, че избирателите вече са нетърпеливи и не могат да понесат пореден провал. В крайна сметка, ако се стигне дотам, ще го понесем всички заедно, но някой ще бъде държан като виновен за това. И двете искат да избегнат това – да стана виновни“, поясни политологът пред Евронюз.
„Очакването е за правителство, което да е редовно, за да се прекрати дългата практика на управление на служебни правителства. Едно внушение, че служебните правителства са най-голямото зло – а всъщност те са единствения конституционен изход от една такава ситуация“, смята проф. Тодоров.
За мен проблемът не е толкова в това, че има служебни правителства – те са все едно с вързани ръце, не могат да разчитат на помощта на парламента и малко неща могат да променят, да не говорим за реформи. Проблемът е в кратките парламенти, където няма действащо правителство, няма общоприета законодателна програма, която да организира работата на парламента. Случват се всякакви неща, възможни са всякакви лобистки закони, дори закони, които прекрачват границата на търпимостта.
Ще дам пример с това бързо изменение на Избирателния кодекс – сякаш това беше най-важното нещо, което трябваше да се случи, уточни проф. Антоний Тодоров.
