Отбелязваме 147 години от Априлското въстание – истинският порив и извървян кървав път към Освобождението на България. Казани са и са написани стотици книги и статии за този трагичен връх на българската съпротива срещу османските нашественици. Ще се чуят и днес от политици и държавни може и жени високопарни слова, които отдавна предизвикват единствено скука.
Прeдлагаме ви нещо по-различно.
Пожарът като революционно средство
Огънят и диверсиите са важно средство за разстройване на плановете на врага при всички бойни акции. По време на Априлското въстание те обаче имали и друго предназначение – да се революционизира принудително населението, което не било склонно да си зареже домовете и да участва в борбата с турците. За да накарат селяните да се вдигнат на бунт, водачите на въстанието често прибягвали я до лъжа, я до насилие, а ако това не помагало – запалвали къщите на бедняците.
Огънят като революционно средство бил включен в плана за въстанието, обсъждал се на Общото събрание на делегатите в Оборище и бил записан в Протокола на това събрание.
Целта била населението да се въвлече в борбата, по възможност вън от своите жилища, които трябвало да бъдат запалени, за да не мечтаят въстаниците да се завърнат по домовете си., т. е „да бъдат заставени по необходимост от отчаяние да се държат по-дълго в горите“.
Ето някои текстове от Протокола.
Питат апостолите: Нуждно ли е да се изгорят: Одрин, Пловдив и Пазарджик?
Отговор: Да.
Нуждно ли е да се разрушат железниците и телеграфните жици?
Отговор: Да, нуждно е да се разрушат.
Трябва ли да се съсипят: Карлово, Златица и Ихтиман?
Отговор: ДА.
Трябва ли или не да се горят селата?
Отговор: Да.
Всички ли села трябва да се горят въобще?
Отговор: Не всички села.
Кои са прочее селата, които особно ще трябва да се изгорят?
Отговор: Всички ония села, съществуването, на които може да повреди на нашето въстаническо дело, непременно требва да се изгорят
Нуждно ли е да се изгори София?
Отговор: Да.
Как требва да стане това?
Отговор: Десет души панагюрци, пет души брациговчени и десет души от селата Петрич, Мечка и Поибрене, сички тридесет души, снабдени с фитили, газ и други запалителни вещества, ще бъдат натоварени да предадат на огън тоя град“.
Откъдето и да го погледнеш, това е намерение за насилствено включване на населението във въстанието!
В съответствие с решенията били подготвени планове за опожаряване на най-големите градове. Да видим какво се случва с тях по време на въстанието?
Един от големите градове на османската империя –
Пловдив трябвало да бъде изгорен
или запален на много места. С тази задача Бенковски натоварил началника на тайната полиция в Пазарджик, Отон Иванов. Планът не успял, тъй като до Пловдив достигнала мълвата за предателството в Оборище. Тогава Бенковски разпоредил на пловдивските съзаклятници да подпалят града си и собствените си къщи. В решителния момент на въстаниците им дожаляло за родните къщи и дюкяни и за съгражданите им. Размислили и се отказали. Пловдив оцелял, а въстанието в града така и не избухнало.
Не така постъпил войводата Георги Бенковски в Четвърти революционен окръг. Той не се поколебал и наредил да се запалят десетки български села. На път за Белово, Бенковски поръчал на Орчо войвода и на Иван Мачев да запалят околните села Дереорман, Паланка, Славовица и пр., на които жителите се били изселили или избягали към Стара планина. Двамата изпълнили поръчението и запустелите села пламнали „като изкуствена месечина“.
Ето как описва пожарите Захари Стоянов в своите „Записки”:
„ ...Страшна и грозна, а някак си и величествена беше картината. Бучението на нощния пожар, съпровождан от жалното виение на няколко стотини кучета, трещението на сухия материал, огнените конусообразни стълбове от светли искри, които се издигаха до в сини небеса и се сееха нашироко по раззелененото поле и пр., поразяваха всекиго. Околните предмети, почернелите доскоро точки, върховете на Средня гора, които до това време плашеха всекиго със своята мрачна неизвестност, сега се виждаха във всичкото свое величие, служеха за украшение на тая нощна седянка. Бледните физиономии на нашата дружина, която, като не знаеше кой е авторът на пожара, мислеше, че неприятелят е наблизо, се познаваха отдалеч: игла, хвърлена на земята, можеше да се види. Огънят се увеличаваше от минута на минута и осветляваше нашия път за Белово“.
И още нещо интересно ни е оставил Захари Стоянов – удивителен разказ за това как Бенковски и той самият лично убеждават селяните от средногорското село Каменица сами да запалят къщите си. „Не бях свършил още своята убедителна реч – пише Захари Стоянов, когато един от присъствуващите селяни, човек на 60–годишна възраст, извика със сълзи на очи:
„Да бъде!“ Това каза той и изтърси запалената си лула върху покрива на своята собствена къща, дето, като духна няколко пъти, сухата тръстика пламна опустошително.
– Жертва на Бога и на християнията! – прибави той, когато вече зданието заплющя и за да усили още повече огъня, плисна върху му котела с ракия, която държеше в ръката си и която беше донесъл нас да почерпи!
Ний бяхме поразени от патриотическата постъпка на тоя старец, който не беше прочел ни едно патриотическо съчинение, който не знаеше ни за защитата на Термопилите, ни за поражението на Наполеона в 1812 г., нито пък се беше срещал с някой учен през целия си живот, защото Каменица не е от посещаваните села“.
Друг голям пожар по време на въстанието е този в железопътната станция на Барон Хиршова железница в Белово. Като служители тук работят редица европейци: немци, италианци, французи, гърци и др. Очаква се, че точно те ще запознаят обществеността в своите страни с целите и задачите на въстанието.
Ето защо, както заявява Захари Стоянов, тук въстаниците е трябвало да се държат цивилизовано и да не дадат повод да бъдат наречени варвари, плячкаджии и др.
Познавайки нрава на Бенковски, Захари Стоянов лично го предупреждава да внимава с държанието си. Буен и своенравен, той обаче отсича: „Всичките ще да ги извържа като кучета и никому няма да позволя да ме види в очите! До един тия са наши неприятели и шпиони на Турция и на своите правителства“. След дълги убеждения, Бенковски уж се съгласил да бъде коректен.
Когато пристигнали в Белово, въстаниците видели, че турците от станцията се затворили на втория етаж и отказвали да се предадат. Тогава Бенковски, забравил обещанието за цивилизованост и заповядал: „Да се запали станцията и да се избият всичките непокорни!”
Според плана за въстанието трябвало да се разруши и гарата на Барон Хиршовата железница в Одрин, а също и някои мостове, по които минавал влакът. Очаквало се, че докато войската дойде на помощ по сухо, без железница, околните въстаници от Перущица и родопските села ще превземат града и ще разграбят военните складове. С разрушението на железницата бил натоварен Г. Манев. Той обаче също не успял да извърши задачата, поради преждевременното избухване на въстанието.
Идеализирани прекомерно като революционно средство, планираните големи пожари едва ли са щели да доведат до очакваните резултати. По-важно било да се срази военната мощ на противника, без което победата никога не е сигурна.
Насилие и терор
От Великата Френска революция до всички други европейски въстания и революции от ХІХ в., ще се убедим, че те са свързани с много насилие. Насилието неизменно е вплетено в основата на победата. Азбучна истина е, че ако не унищожиш физически противника си, едва ли можеш да се надяваш на успех. Много насилие обаче има и върху мирните граждани.
Реки от кръв съпровождат и въоръжените въстания на българите срещу османското владичество от ХV до ХІХ в. Най-много страници са изписани за зверствата на турците по време на Априлското въстание от 1876 г. То е потушено с невиждана и нечувана преди това жестокост. Макар че в борбата участват около 10 000 въстаници, турците избиват около 30 000 души, в това число и невинни жени, деца и старци. Осемдесет селища, населени с българи изчезват от географските карти, а други 200 се разграбват напълно.
В периода 1876–1877 в 200 европейски вестници са отпечатани близо 3000 статии в подкрепа на българите. За кървавата драма свидетелстват американски, френски, немски, руски журналисти, посланици и мисионери. Най-разтърсващи са дописките на Дженюариъс Макгахан (1844–1878), американски журналист, дописник на английския вестник „Дейли нюз“ и на американския „Ню Йорк Хералд“, на кореспондента на френския вестник „Фигаро“ Иван дьо Вестин, на Едуин Пиър от „Дейли нюз“ и др. Ще припомним само малка част от техните свидетелства.
Ето как е видял и описал трагичните събития Юджин Скайлър, секретар на легацията на Съединените американски щати и генерален консул в Цариград, аташиран в България, за да установи на място истината за Априлското въстание.
Ето неговият доклад (с големи съкращения).
Чрез министър-резидента в Цариград Хорас Мейнард,
До многоуважавания Хамилтън Фиш, държавен секретар на САЩ
Сър,
относно зверствата и кланетата, извършени от турците в България, имам честта да Ви съобщя, че аз посетих градовете Одрин, Пловдив, Пазарджик, както и селищата Станимака, Кадикени, Кричим, Перущица, Пещера, Радулово, Батак, Калагларе, Панагюрище, Копривщица и Клисура, намиращи се в областта на Пловдив и Пазарджик. От това, което видях, от разследванията, които направих, и от сведенията, които получих, аз установих следните факти.
Броят на селищата, които са били изгорени изцяло или частично в областите на Пловдив, Родопа и Пазарджик, е най-малко шестдесет и пет и техните имена са... (Следва подробен списък на селищата с броя на къщите, черквите и училищата.)
В някои селища жителите са били изклани с проява на най-голяма жестокост и изнасилване не само на жени и девойки, но дори и на лица от другия пол. Тези престъпления са били извършени както от редовните войски, така и от башибозуци.
Особено внимание войските са оказали на черквите и училищата, които в някои случаи са били запалени с газ и барут. Олтарите са били изкъртени, иконописта по стените - издраскана и продупчена, а светите места - омърсени и осквернени.
Много трудно е да се определи броят на българите, които са били убити, но аз съм склонен да посоча 15 000 убити като най-ниска цифра в споменатите области.
Начинът, по който войската е свършила своята работа, може да се види от няколко подробности, събрани на самото място.Разбойниците нападали осемгодишни деца и осемдесетгодишни баби, без разлика на възраст и пол. На стари мъже избождали очите, а крайниците отсичали и тогава били оставяни да мрат, освен ако някой по-благосклонен мъж не ги довършвал окончателно.
В една от разрушените черкви стар човек е бил изнасилен в олтара, а след това жив изгорен. Бременни жени били разпорвани и неродени бебета били разнасяни на върха на байонетите на пушките, докато малки деца били задължени да носят кървящите глави на техните другарчета.
Гледката на Батак е достатъчна, за да се провери всичко, което е казано за турските репресивни действия срещу българското въстание. Аз видях тази гледка три месеца след клането. По всяко направление се виждат човешки кости, черепи, ребра, дори цели скелети, глави на девойки, все още украсени с дълги сплитки, кости на деца, скелети все още в облекло.
Тук градският първенец Трандафил бил набит на кол, после изгорен. Тук е училищната сграда, в която 200 жени и деца са били живи изгорени; тук са черквата и черковният двор, където хиляда полуразложени форми можеха още да се видят, изпълвайки мястото с грамада, висока няколко фута: ръце, нозе и глави се показваха изпод камъните, напразно хвърлени върху тях да ги прикрият.
Ахмед ага Барутанлията, началник на селската полиция, заповядал опустошаването на селището и поголовно клане на всички жители, като около сто млади девойки били запазени да удовлетворят сластта на покорителите, а след това също били така убити.
Цели 5000 души, повечето жени и деца, са загинали тук и техните кости белеят по развалините, а скапващото се месо и телата заразяват въздуха.
Ахмед ага, който командвал клането, е награден с орден и повишен в ранг юзбашия.
Опит се прави, и не само от турците, да се оправдаят тези зверства въз основа на първоначалните зверства, които, твърди се, били извършени от българите. Аз внимателно проучвах това становище и не можах да установя българите да са извършили каквото и да е изстъпление или жестокост, или деяние, което може да се окачестви с тези думи. Напразно търсех да получа от турските чиновници списък с подобни изстъпления.
Хафъз Нури ефенди, виден турчин в Пловдив, определя броя на мюсюлманите, убити по време на въстанието, на 155. Няма турски жени и деца, убити хладнокръвно. Аз успях да получа доказателства за смъртта само на две жени в Панагюрище, които не са били умишлено убити. Няма мюсюлмански жени, които да са били изнасилени. Няма мюсюлмани, които да са били измъчвани. Няма ограбена мюсюлманска къща. Няма осквернена и разрушена джамия.Целият доклад на специалния турски пратеник Едип ефенди е изтъкан от лъжи.
Имам честта
Юджин Скайлър
Пловдив, 10 август 1876 г.
