”Изобилието от информация не ограмотява, а – парадоксално - затъпява”. Това казва Гергана Козарева, управител на издателство ”Изток-Запад”. В Деня на книгата разговаряме за проблемите на книгоиздаването у нас, за това четат ли младите хора книги и кои произведения са предпочитани.
Четат ли според Вас днешните българи?
Логично би било да предположим, че хората, които четат, са онези, които пряко се интересуват от образованието, от културата. Но също така: от смисъла на случващото се в заобикалящия ни свят, защото за всеки от нас е важно как ще се реализира на практика. Много се надявам, че, хората които четат, ще са онези българи, които ще доведат до нещо много важно за нашето общество: положителна промяна. Тя е още повече необходима предвид факта, че всички виждаме: нещата у нас не вървят добре.
Електронните книги радват ли се на интерес от читателите?
Смятам, че в България електронната книга не се радва на голяма популярност. Да,-младите хора са на ти с технологиите; да, все повече хора четат книги през таблети, през телефони, има вече доста приложения. Но като цяло вестта за смъртта на хартиената книга все още е силно преувеличена. Но това има и положителна страна: за повечето хора книгата, освен че е носител на висока стойност, остава и предпочитан подарък.
От началото на април се провежда Национален маратон по четене; какво мислите за тази инициатива?
Мисля, че е хубаво да има инициативи, свързани изобщо с четенето и с книгите. Колкото повече платформи за четене, колкото повече програми за достъп до автори и книги има, особено сред младите хора и в училище - толкова по-добре. Чудесна инициатива! Би било добре да е по-широко отразяването. Изобщо в сферата на културата събитията, уви, остават на заден план – и това със сигурност трябва да се промени.
Какви книги четат младите хора по ваши наблюдения?
В Изток-Запад покриваме изключително широк диапазон от литература. Не мога да не изтъкна особения интерес на нашите читатели към историята. Ясно е защо: който не познава историята си, няма бъдеще.
Определено сектора Психология също е емблематичен за нас. Може би е изключително предпочитан не само защото човечеството е изправено пред големи предизвикателства, но и защото включително младите хора разбират колко е вярна максимата: Опознай себе си!.
Хората търсят начини и информация как да се справят със стреса от ежедневието?
Да, но и с взаимоотношенията в най-широкия смисъл на думата. Именно затова психологията неслучайно е определяна като науката на бъдещето.
Какви са проблемите пред книгоиздаването у нас?
Основен проблем на България днес според мен е абдикирането на държавата от решаването на същностните за всяко възможно общество проблеми, като първостепенни са образованието и здравеопазването. Наистина е очевидно: образованието трябва да е приоритет на всяка държава. За съжаление у нас то от много години е в тежка криза. И това е в пряка връзка с опростачването, което виждаме с очите си всички - навсякъде около нас... За проблемите в книгоиздаването можем да говорим едва когато осъзнаем ясно проблемите на образованието и вземем мерки те да бъдат решени.
В училищата сякаш децата не се научават да четат книги...?
Да, това за съжаление е факт. Нека обаче си дадем сметка: училището не може да направи нищо по този въпрос, ако няма подкрепа от семейството. Но в колко от днешните български семейства изобщо се отваря дума защо четенето на книги е важно? Статистиките за това колко книги закупува средностатистическия български дом са отчайващи, и именно затова в него четенето не е актуална тема. Несериозно е да очакваме училището като с магическа пръчка да направи така, че младите хора сами да открият магията на четенето...
Тоест държавата не упражнява никакъв контрол върху това: какво учат и четат децата?
Днес сме свидетели на това, че държавата не упражнява контрол дори върху това как се пишат и издават учебниците, по които учат децата ни – и това ще го установи всеки, който разгърне учебниците на своето дете, и се опита да прочете и проумее няколко урока от него... И неизбежното следствие е тоталната незаинтересованост от страна на учащите се от ученето и четенето.
Излиза, че държавата изобщо не взима отношение по тези въпроси...
За съжаление е точно така е. Ще си позволя да преувелича, за да осъзнаем всички абсурдността на положението: в наши дни в училище последното нещо, което може да се случи на децата ни, е да започнат да се учат и да четат. И ако си направите труда да отидете до някое голямо училище в междучасие, с ужас ще установите, че, уви, нещата са точно такива...
Безнадеждна ли е задачата да се популяризира четенето сред младите?
Категорично не. Трябва да се градят мостове- между деца и учители, децата и четенето. Трябва да се канят писатели, да се обсъждат книги, все повече да се говори за книгата. Младите хора днес имат много информация. Но когато няма насоченост, когато няма лично отношение, информацията не ограмотява, а – парадоксално - затъпява.
Затова на малките деца трябва да се четат книжки. Както е необходимо да се извеждат на разходка навън, така поне по 15 минути да им се четат хубави детски книжки. От най-ранна детска възраст!
Купуват ли се книги у нас?
Книгите за мнозина наши съграждани са скъпо удоволствие. Намаляването на ДДС бе стъпка в добра посока. Но всичките материали, които се влагат в производството на книгите, само за година поскъпнаха двойно. Но нека сме честни. По-важното е друго: за колко от българите книгата изобщо е ценност? Боя се, че за все по-малко от нас...
Какво бихте си пожелала за Деня на книгата?
Всяка година си пожелавам едно и също – да има повече будни хора, които се вълнуват не само за днешния, но и за утрешния ден. Пожелавам си да допринесем да има още по-стойностни книги. Дано аз и екипът на издателството ни да сме още по-полезни на нашите читатели.
И, разбира се, много здраве на малкия ми син, който на този ден празнува рожден ден!
Разговоря: Росица Николаева
