Купувачите придобиват все по-голямо влияние в сделките с недвижими имоти. И все по-често те успяват да предоговорят намаление на цената с 5 до 10%. Това е знак, че цените на жилищата у нас тръгват леко надолу, въпреки че офертите все още държат високи нива.
Това коментират брокери и кредитни консултанти и според тях тази тенденция е пореден белег за охлаждане на пазара на недвижими имоти. Първият сигнал бе намаляването на броя на сделките през последните две тримесечия на 2022 г. Например през периода юли-септември спадът в осъществените покупко-продажби бе със 7.3% в сравнение със същия период на предходната година, а после с 10.4% през октомври - декември, по данни на НСИ. Много показателно е, че в София спадът е по-голям от средния за страната - със 17% през последното тримесечие на 2022 г. В столицата за същото тримесечие бе регистран и спад на цените на жилищата с 2.5%.
Все още няма официални данни за броя сделки през първото тримесечие на тази година, но очакванията са тенденцията на спад спрямо миналогодишните нива да продължи.
Според кредитния консултант Борис Димитров, изп. директор на "Кредит Навигатор", причината за спада на имотния пазар е, че предлагането на жилища ново строителство не може да задоволи увеличения интерес към тях.
"Отчетливо се забелязва, че от края на миналата година купувачите са много по-взискателни по отношение на имотите, които искат да закупят. Сградният фонд, който е предимно старо строителство, не отговаря на техните изисквания. Те търсят новопостроени, завършени качествени имоти, функционални и обзаведени, но няма достатъчно предлагане на такива качествени имоти", обясни пред Блумбърг тв Борис Димитров.
Делът на потенциалните купувачи, които се обръщат към ново строителство, значително е нараснал - от 20% преди година до почти 50%. И това според експерта води и до забавяне на броя на реализираните сделки, защото там се чака завършване на сградата до определен етап, за да се затвори сделката, да се изповяда и да бъде вписана.
"Безспорно купувачите вече се усещат в по-силна позиция, отколкото бяха в началото на 2022 г., макар и много от тях да имат известни притеснения за спестяванията си", коментира и Явор Пердухов от Forton Homes. Той също отбелязва, че периодът, в който даден имот престоява на пазара, се удължава, защото хората избират между няколко добри оферти и не бързат както преди година.
"По-сериозно ще усетим забавяне на имотния пазар през второто полугодие на тази година – с около 10% на годишна база", прогнозира изпълнителният директор на Bulgarian Properties Полина Стойкова. Според нея през втората половина на 2023 г. ще има по-осезаемо успокояване на цените. „Ако махнем инфлацията от ръста на цените през последната година, то той ще бъде реално в рамките на между 6 и 8% - проценти, които сме ги виждали и предишни години", казва Стойкова. Тя също признава, че последните месеци има охлаждане на пазара и отдръпване на много клиенти.
"Основно се отдръпват купувачи, които не могат да си осигурят средства за брокерската комисиона и таксите за нотариус. Клиентите с добри доходи обаче остават активни, а това са и по-взискателните клиенти", казва кредитният консултант Борис Димитров. Според него у нас, за разлика от имотните пазари на други европейски страни, нещата се случват "умерено положително", далеч от негативните сценарии, които се очакваха след смяната на лихвената политика на ЕЦБ. Добрата новина е, че все още банките държат ниски нивата на лихвите по ипотечните кредити, защото масово те са с лихвите по депозитите, а те стоя на нулеви нива. "Когато лихвите тръгнат нагоре, е възможно продавачите да се активизират и тогава може да сме свидетели на поевтиняване на жилища", допуска Димитров.
„В близките година-две очакваме цените да задържат нивата си, които са към момента. Максималният спад, който можем да очакваме е в рамките на 10% и то говорим за имоти, които са надценени или при форсмажорни обстоятелства“, обясни пред БНР Венцислав Златков, експерт в един от водещите сайтове за обяви за продажба на имоти. Според него спад на цените при новото строителство не се очаква, заради по-скъпите строителни материали и повишената цена на труда, вложени в тях.
