От Европейската комисия определиха поставянето на Христо Грозев в списъка на издирваните от Кремъл лица като ”пореден опит за заглушаване на свободната и независима журналистика”.
От Комисията припомнят, че Христо Грозев има ценен принос за разследването на редица важни случаи като свалянето на малайзийския самолет над Украйна през 2014 г., отравянето на Сергей Скрипал през 2018 г. и на опозиционния лидер Алексей Навални през 2020 г., както и наскоро извършените жестокости при руската агресия в Украйна.
ЕС осъжда продължаващото преследване на независимите медии и блокирането на достъпа до чуждестранни новинарски сайтове в Русия. Москва се опитва да лиши руските граждани от независими източници на информация за войната чрез цензуриране и закон, който криминализира т.нар. фалшива информация, включително за руското нахлуване в Украйна. Това накара редица независими както руски, така и международни медии да напуснат Русия, допълват от Комисията.
Припомняме, че преди дни съд в Москва издаде заповед за задочното арестуване на Грозев. Заповедта за арест е издадена въз основа на обвинение в незаконно преминаване на границата на Руската федерация, съобщиха от Лефортовския съд.
За подобно провинение руските закони предвиждат до 2 години затвор.
През декември миналата година българският журналист бе обявен за издирване от руското вътрешно министерство. Тогава РИА Новости съобщи, позовавайки се на свой източник, че срещу Христо Грозев е образувано наказателно дело за разпространението на фалшиви новини за руската армия.
Пред национална телевизия у Грозев сподели:
„За последен път бях в Русия през 2016 г. – повече от 10 години след напускането на радио бизнеса там. Всяка година ходех да изнасям лекции на руски журналисти и през 2016 г. при излизане от Русия ми беше сложен черен печат в паспорта. Тогава бях информиран, че повече не мога да се връщам там“.
Журналистът поясни, че тази издадена заповед за арест дава обяснение и за причината поради която той е бил включен в списъка за международно издирване през 2022 г. той е обвинен в това, че е помогнал на руския журналист Роман Доброхотов да напусне Русия през границата с Украйна. „Това е наш колега, чиито разработки публикуваме в „Белингкат“, уточнява още той.
През лятото на 2021 г. в дома на този руски журналист в Москва е имало обиск. „Тогава му бяха иззети паспортите, компютъра, няколко телефона. Два дни по-късно той все пак успя да премине границата, за да избегне ареста и най-вероятно да бъде осъден – нещо, което се случи с много негови колеги“, разказа още Грозев.
Разследващият журналист поясни още, че би помогнал на всеки негов колега, който работи в условията на тоталитарен режим и е подложен на преследване. Задочният арест от страна на Русия вероятно няма да му позволи да пътува в някои държави, които се определят като приятелски или имат сключени договори за екстрадиция с Москва.
„Сам по себе си арестът е абсурден – задочно да бъда арестуват е точно толкова ефективно, колкото да бъда задочно отровен. Но не знаем към момента в кои страни са подадени тези молби за екстрадиция, така че моето потъване по света определено ще бъде ограничено“, каза още Грозев.
