Странен възглас, препасан с пацифистка престилка за смирение и всемирна любов, надяна Съюза на българските писатели (СБП) по повод развоя на войната в Европа. Чета в тяхната декларация от 21 април: „Традицията от историческото минало, когато България не се включи с активни военни действия на страната на Германия… да бъде продължена в ХХІ век чрез призив за прекратяване на военната конфронтация между Русия и Украйна…“
И си мисля, дали ако Сталин беше излязъл с подобно богоугодно предложение в момента, когато немските войски са в подстъпите на Москва, жертвите сред съветската армия и население вместо 27 милиона нямаше да бъдат 3 пъти по-малко? И голяма част от руският народ по тая логика да спаси сам себе си от месомелачката? А не да воюва докрай до последния украински, пардон съветски гражданин?
Нека си представим аналог с една нежелана ситуация. Ако Турция влезе в Кърджалийска област да спасява свои сънародници от „български издевателства“, изпотрепе половината ни население там, а останалото го пресели в Анадола – и внезапно ни предложи мир „без предварителни условия“. Демек, каквото станало – станало, дайте оттук нататък нека се съобразяваме с реалностите. Как ще реагира СБП? „Дайте да продължим традициите… искрено страдаме заради този конфликт… пляс! мисълта на големия американски писател Ърскин Колдуел: „Неприятелите убиват неприятели, но приятелите – никога приятели!“ …
Такива серсеми като Раковски, Левски, Ботев, Бенковски… дето искат да се трепем с турците до последния българин, въобще разрушават националните ни традиции. Дигнали безотговорен лозунг: свобода или смърт! А де, къде ни е европейската толерантност по време на едно предварително обречено Априлско въстание, което носи предимно изтребване на българите. Че и пари събират за оръжие тия военолюбци, и помощи за тая работа приемат. Пък ако не намерят – си присвояват цял кораб, за да се доберат поне до Козлодуй и Врачанския Балкан.
„Днес, когато Европа е приела толерантността като основен свой принцип, ние, писателите на България заставаме открито срещу безчовечното унищожение на два братски народа…“ Ами Европа е избрала своята толерантност категорично, но тя съществено се различава от тази на СБП – оказва военна помощ на жертвата и налага санкции на агресора. Защото различава добро от зло и защото има ценности - справедливост и солидарност с по-слабия.
Да, вярвам, че СБП е “… в приятелски отношения и с руските, и с украинските писатели, искрено страдаме заради този конфликт...“, защото се грижим за нашите лични интереси: преводи на тия езици, а те са път към тиражи, покани за гостувания, пари и слава (този неизтребим кокаин за писателското съществуване).
Задавам си въпроса дали тази декларация е спонтанна или случайно съвпада с призивите откъм руското посолство, откъм Китай и Северна Корея за незабавен мир и посочване с пръст на виновните да не бъде подписана капитулацията на Украйна. И дали СБП се замисля какъв би бил този договор за мир с човек, който ден преди да нападне Украйна твърдеше публично, че прогнозите за нападение са измислици на САЩ и Обединеното кралство.
Що се отнася до истински мир, той минава през процеса в Нюрнберг – в търсене личната отговорност кой с какво е допринесъл, причинил и вдъхновил убийствата. Защото войната е това – лична отговорност. Няма как да се прегърнат жертви и убийци. Има крайъгълен камък, относно справедливостта на бъдещия мир – и той е в Меморандума от Будапеща (1994 г.) когато Украйна отстъпи ядрените си оръжия на Руската федерация. Русия, заедно със САЩ и Великобритания сложиха подписи да гарантират териториалната ѝ цялост. Владимир Путин вероломно наруши този договор (вероятно се сещате за историческата аналогия). А Украйна беше третата в света ядрена сила с около 1900 ядрени глави. След анексията на Крим, Ангела Меркел възкликна: „Кой би предал ядрените си оръжия, ако е заплашено съществуването на страната му!“ Как би се държала Русия, ако днес не можеше да използва ядрения си шантаж под формата на миротворец.
И последно: този „миролюбив“ призив на СБП е написан под формата „ние“ без имената на писателите, които го подкрепят. Много бих искал да зная имената им. Ще дойде време, когато ще се сетим за тяхното „миролюбие“ като съучастници в убийство. За да знаем какво не трябва да се прави, когато се прекрояват националните ни традиции.
Лъчезар Лозанов
