Някои български „писатели”, нямайки дупе да излязат с имената си, използват анонимната вече абревиатура СБП (к) – Съюз на българските писатели (казионни), за да решат някои свои проблеми. Уморени от въртеливите движения на таза си, изведнъж се досещат, че човек все пак има и душа, и решават с един куршум да гръмнат два заека: хем да вдигнат малко шум около себе си, хем да опровергаят вековната българска мъдрост, че не може и това така нали, и... душата в рая.
В личната си поезия пределно ясни и разбираеми, за което всеки прогимназиален даскал знае, че е в ущърб на най-изисканото словесно изкуство, в обществените си изяви те са завоалирани, плъзгави и в последна сметка, ако ситуацията не беше толкова трагична – смешни!
„...ние, писателите на България заставаме открито срещу безчовечното унищожение на два братски народа”. (Правописът и стилистиката на авторите!!!)
Първо – на вас, „писателите на България”, кой ви е дал правото да говорите и от мое име, и от името на всички български писатели, след като и не всички членове на подопечната ви организация са ви упълномощавали за това!
И второ – назовете го този, който наистина безчовечно унищожава и украинци, и руснаци! Човек ли е, звяр ли?! Извънземен ли? И ако някога 78 държави са „издигнали глас срещу тираничните режими”, сега всички държави по света, с изключение на ония пет-шест, всекиму известни, правят това. И го посочват категорично.
И трето – не спекулирайте с някогашните помпозни писателски изяви, тъй като Съюзът на българските писатели НЕ Е „...основател на движението за мир чрез провеждането на Международните писателски срещи от 1977 до 1986 г.”.
Това е документирано и на този документ може да му се вярва, тъй като идва от надежден източник – генерал Калугин от ... КГБ. „Понеже Москва вече нямала никакъв морален кредит пред Запада и поради голямата степен на доверие, с което се ползвали организаторите”... Край на цитата. Вие, наследниците на личности и организации, ползвали (щи) се с голямо доверие пред... КГБ, би трябвало да знаете и да помните своята история.
Призивите са хубаво нещо. Но когато са и закъснели с месеци и дори години, не водят до нищо значително и са плод или на инфантилизъм, или на спекулативна активност.
Аз не съм дотам миролюбив и ще повторя това, което казах още миналото лято пред френското списание „Ливрарбитр” по същия повод - вероломното нахлуване в Украйна, един крайно нескопосан римейк на случилото се на 21 юни 1941 г.
„Нямам нищо против нахлуването в чуждо въздушно пространство, но само когато това става с „Полетът на валкириите” или с „Полетът на бръмбара”, предвождани не от двама генерали, а от двама гении – Рихарад Вагнер и Римски-Корсаков. Нито ще възразя срещу навлизането в териториалните води на която и да е страна, когато това става с „Пияният кораб” на Рембо. Нещо повече, горд съм, че последния път взех лично участие в тази „инвазия” – бях лоцманът и показах на българските любители на поезията колко мощен и непотопяем е този кораб".
Така че, драги „писатели на България”, или по-кротко, или ако имате да кажете нещо значително – по-кратко. Колко му е да извикате: Вън Путин и путинската клика от Украйна! А защо не и от... Русия?! Щом ще "заставаме открито срещу безчовечното унищожение на два братски народа".
Кирил Кадийски,
член-кореспондент на френската Академия Маларме,
почетен гражданин на Монмартърската република,
носител на украинската наградата „Иван Франко”,
носител на международната награда „Read Russia/Читай Россию”
