” Целият проблем идва от нерегистрирани кучета в цяла България. Съществува безстопанствено отглеждане на кучета, съществува безотговорно и некучешко отношение . И съществуването на всички тези неща води до инциденти” .Два случая на атака на кучета срещу хора с летален край развълнуваха и смутиха обществеността у нас – в Долна Оряховица и в София. Поведението на животните коментира треньорът на кучета Димитър Трифонов.
Г-н Трифонов, какво се е случило, според Вас в Долна Оряховица и в София?
Не излезе подробна информация по двата случая. Доколкото знаем, човекът от София е имал епилептични припадъци, за да му скочи кучето така. То е предизвикано, нито му е в природата, нито му е в обучението да напада.
Всичко е от безстопанственото отношение от най-ниско до най-високо ниво. Целият проблем идва от нерегистрирани кучета в цяла България. Съществува безстопанствено отглеждане на кучета, съществува безотговорно и некучешко отношение . И съществуването на всички тези неща води до инциденти.
Какво имате предвид под некучешко отношение?
Няма комуникация с кучетата и няма подходящо отглеждане. Кучешкото отглеждане трябва да бъде свързано със сигурност, безопасност, доверие. Това става с инициатива за комуникация от страна на стопанина. Ако ще е дворно, да си има клетка.
Кучето никога не трябва да се гледа на синджир. Защото, когато е на синджир то се чувства абсолютно оголено и беззащитно срещу атаките на всякакви други индивиди. Кучетата живеят в глутница. Когато то е само навън на синджир и ограничено да се защитава, гърбът му е открит за атаки и то реагира. Скъса ли синджира, то хуква и започва да хапе наред, в една отчаяна, невротична самозащита.
И обратното- когато кучето се гледа в подходящо дворче, в своя клетка, то се чувства
защитено. Това е неговото неприкосновено място. Човек като го изведе, сложи повода и то тръгва по наша инициатива и воля. Кучето се научава да следва нашата воля.
Това са базови неща, които липсват при отглеждане на кучето. Нагръдници, ролки – това са абсолютно некучешки аксесоари. Масово се използват под давлението на реклами, дизайнери, марки на разни фирми, които произвеждат и доставят аксесоари. И ние берем плодовете от това нечовешко отношение към кучетата.
Има ли у нас списък със забранени породи кучета?
Не, няма и не би трябвало да има. Това е абсолютно нехуманно.
А Законът за защита на животните спазва ли се?
Има закон, но няма кой да го прилага. В изключително редки случаи някой сигнализира на БАБХ. По най-странната причина Българската агенция за безопасност на храните, отговаря за популацията на кучетата. Това е абсолютен абсурд. И пак всичко е политическа, а не е икономическа воля.
Какво трябва да се направи, за да се решат тези проблеми?
Трябва да има екипи по общини, които да залавят кучета, причинители на инциденти или участници в инциденти. Както и изпуснати от адреса си кучета, които скитат.
Но за всичко останало трява да бъдат оторизирани частни доброволни, благотворителни организации. Както е по света. Това е много добра пракитка.
Общината да им даде право да носят отличителни знаци, да стопанисват, да работят с автомобил със специален режим на движение, да носят униформа. А също общината да им даде право да правят предписания на гражданите. Да имат права. И това е много хубаво, защото това е безпплатно. Няма да се бърка в джобовете на хората.
Защо за всички инциденти се обвиняват кучетата?
За всичко са виновни кучетата. Все едно колата е виновна, че е спукала гума. Кучето е неразумно, по презумпция невинно същество. Като искаме да съжителстаме с тях трябва да се справяме с тяхната природа и инстинктите, която тя носи. Това са инстинктът за самосъхранение, инстинкътът за отбрана, за защита на територията, инстинктът за достигане и добиване на храна. Всички тези неща ние трябва да работиме с тях.
Да ги приемаме в обществото и да бъдат приложени мерки за нормалното, грамотно, мотивирано към добро, стопанисване. Кучето пази себе си и територията си.
Ние от бебешка възраст трябва да му даваме решения, за да не взима то решения. Кучето е щастливо, когато има водачи. А не кучето да е затормозено, притеснено, нервно и агресивно, когато няма водачи и му се налага да оцелява само.
Как ще коментирате намордниците?
Куче, стигне ли до намордник, значи не е работено с него, сбъркано е отношението от самото начало. Социално куче е куче, което във всяка ситуация очаква команда, решение на ситуацията от водача. Не е социално куче, което ляга и се подмазва на всички хора и кучета. Това е куче-жертва, което рано или късно си променя поведението в една или друга ситуация.
Откъде трябва да започне обучението на кучето?
Всичко за кучето започва от съвестното придобиване. Не може да отидеш и да дадеш пари за куче , което е родено в някаква плевня, от майка на синджир. Това куче не е виждало хора, то не очаква добра комуникация с тях.
Това куче обаче се продава с обява за 300 лв. и купувачът си го поръчва и то идва като обувки, поръчани от сайт. И така имаме едно куче, което по природа е асоциално. Защото то има една уплашена, истерична майка, която живее в постоянен страх за всичко и то е недоверчиво, настръхнало и уплашено.
Спред мен трябва да има забрана за търговски обяви за кучета. Има развъдници, има клубове по породи, и човек да се обърне към тях. Развъдени са по всички правила на Световната киноложка организация, и това ще бъде консултирано в клуба.
Защото има нюанси – има по-спокойни кучета, които обичат да лежат, има и които да работят, които са по-темпераментни. Това са например кучетата на спасителите и с полицейската функционалност.
Интервю на Росица Николаева
