„Нашата Конституция като че ли е калпава за определени ситуации. От 1869 г. насетне реформа, модернизация за младата българска държава означава европеизация.
Това заяви в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ историкът и политик проф. Веселин Методиев, преподавател в Нов български университет и заместник министър-председател и министър на образованието и науката в правителството на Иван Костов. По думите му няма никакво съмнение у историците, че европеизацията предполага гигантско усилие.
„От историческата ми перспектива мога да кажа, че е имало групи от интелигенцията на българското общество, които са притежавали усещането за своето европейско достойнство. Тези хора произвеждат политика в тежки времена, в по-тежко време от нашето. Говорим за време, в което самият император Александър III праща военни кораби срещу българските пристанища. Това са много по-тежки ситуации от сегашната“, категоричен бе историкът.
Според него днешната динамика се характеризира, поне от времето на Втората световна война насетне, с това, че Великите сили са се изтеглили крачка назад.
"Те казват – вижте, ще правим нещо заедно. Правейки нещо заедно, всеки дава от себе си – за сигурност, за стабилност, за просперитет. Поставяме пред себе си определена цел и махаме войната. Цялото това нещо не е даденост, то е свършено от едни изключително умни французи и германци, под огромния натиск на Чърчил."
"Икономистите днес навсякъде говорят за т.нар. „Златен милиард“. От 8 млрд. население 1 млрд. живеят добре. Колкото и да обичаме да се вайкаме, ние сме вътре в този 1 млрд. Вярно е, че сме най-бедни и най-корумпирани, но е важно да се каже какъв е политическият лозунг за малката държава според Константин Стоилов в края на XIX в., който се повтаря, почти до периода на Втората световна война – България не може да бъде Велика сила – казва той, но може да бъде „морално Велика сила“ с образцовото си вътрешно устройство. Т.е. тук отново говорим за реформа, модернизация, европеизация“, коментира още проф. Методиев.
Той изрази мнение, че у нас има много хора, които притежават реформаторски манталитет, които искат да модернизират България и които искат да я европеизират.
„Това е една група от хора. Виждаме и друга група хора, които се занимават с „тарикатлък“. Андрешко е наистина наш герой, не е балкански герой. Има и една трета група хора, които се зъбят. Вярно е, че гневните имат право да се гневят. Това „зъбене“ обаче крие в себе си политически риск. Мисля, че този политически риск трябва да се оцени правилно“, допълни проф. Методиев.
Историкът сподели, че неговите лични страхове не са към конюнктурата на днешния ден.
„Аз се притеснявам, когато в българската политика завее силен вятър на охкане и ахкане. Тогава вече се изпуска кормилото. Трябва да има яснота, да се знае, че сме наследници на много сериозни мъже. Тези хора трябва да разбират как да се справят с хитрините и тарикатлъка и гнева. Това е разум. Така трябва да се ползва и миналото и настоящето. Това дава много голям шанс за успех утре“, завърши той.
