Частица от мощите на Св. Георги пристигна у нас. Стотици вярващи се наредиха на опашка да се поклонят пред мощите на великомъченика, които бяха отнесени за всенародно поклонение в църквата ”Света София”.
„Дойдох специално за поклонението на мощите на Св. Георги. Твърдо убедена съм, че чудеса съществуват. Искам да благодаря на Бога за всичко. Благодарността е благодат. Дойдох също така да се помоля за мир и за здраве, за просперитет на цялата държава. Радвам се, че виждам толкова много хора днес на опашката, това ме изпълва с щастие. Смятам, че по-голямата част от българите са запазили вярата си, особено по-възрастните и тези, които са учили вероучение", заяви пред Фрог Виолета Илиева, която се беше наредила на края на опашката пред църквата, за да отдаде своята почит към Св. Георги.
„Вярвам в силата на мощите и в чудесата на светиите. Искам всички да сме здрави и да благодаря на Св. Георги за всичко, най-вече за това, че ни закриля в най-тежки моменти. Наблюдавам един такъв феномен на възраждане на вярата у хората. Вярата е като начин човек да се закачи за нещо истинско, за нещо, доказано във времето. В днешно време сме заобиколени само от несигурни и неясни неща. Вярата е онази искрица надежда, която ни крепи“, обясни от своя страна Павлинка.
Антоанета, която също се беше наредила редом с останалите миряни пред „Св. София“, сподели пред Фрог, че опашката би трябвало бъде още по-дълга и да започва от патриаршеския храм „Св. Александър Невски“:
„Тук съм да се поклоня на мощите на Св. Георги, защото това не е нещо, което се случва всеки ден. Аз вярвам в нашия Спасител – Господ Иисус Христос. Той е единственият, който извършва чудеса, никой друг. Сгрява душата фактът, че толкова хора са дошли днес да се поклонят на мощите. Даже според мен опашката с поклонниците трябваше да започва още от „Александър Невски“. Това означава, че хората вярват в Господ и идват да се помолят за здраве и благополучие. Аз съм на 63 години и не съм била кръстена като бебе – 60-те години беше абсурд да се случи подобно нещо. Получих Св. Кръщение, когато бях на 33 години. Смятам, че все повече млади хора избират пътя към вярата. Те възприемат това като някаква традиция, която трябва да се спази. Като отида на черква, виждам колко много бебета се кръщават, което е много хубаво“, коментира вярващата.
Текст и снимки: Георги Камарашев
