”С бързи стъпки вървим към по-зле” - така историкът проф. Иван Илчев определи пред БНР работата на българо-македонската историческа комисия. Според него на тази комисия са й били придадени функции, каквито тя не би трябвало да има.
"Въпросите, включително за общото минало, са въпроси, които държавите трябва да решат. И в България, и в Северна Македония държавата дава план-програма за написване на учебници и какво те трябва да съдържат. Много трудно е за индивидуален автор да си позволи да напише нещо, което радикално се разминава с исканото от държавата. Това е особено трудно за колегите от Северна Македония, чиято цяла досегашна кариера е построена върху неистини, в по-голямата си част, и за тях е изключително трудно да променят нещата".
Проф. Илчев е на мнение, че вписването на българите в Конституцията на Северна Македония няма да доведе до нищо. Според него въпросът е не какво е написано на белия лист, а какво е осъществено и какво се крие зад него.
По думите му цялостната ни политика по отношение на Северна Македония е погрешна: "Подписаният протокол за взаимоотношенията беше прибързан, без поставяне на времеви рамки, без условия за гаранции, а на пожелателен принцип. Цялото наше общество, заедно с политицте, трябва да се отърсим от мисълта за братството с македонския народ. По редица причини, до голяма степен поради грешките на нашите политици и държавници Северна Македония е тръгнала по различен път от нашия. За съжаление този път е антагонистичен на нашия".
Той не вижда накъде повече може да се изострят отношенията между двете държави.
За поредна година Центърът за върхови постижения "Наследство.БГ" ще представи годишен календар - април 2023 - март 2024 г. Темата на календара е "Европейската етническа картография за Македония ХIХ век - 1878". Представянето е днес от 14.30 часа в Регионалния исторически музей в София. В предаването "Хоризонт до обед" проф. Иван Илчев обясни защо са избрали именно тази тема:
"Упорито опитваме да накараме нашите колеги от комисията за българо-македонските отношения, от Северна Македония, да ни представят автентични документи за тезите, които те зашитват. Те още по-упорито отказват да го направят. Те нямат такива данни, такива документи. Затова ние решихме да им ги предоставим. Картите, които сме включили, са 12. В огромното мнозинство от тях са карти, изготвени от западни учени въз основа на проучвания на населението на Балканския полуостров и пътуванията, които са правени из Балканите".
На 2 юни в Народната библиотека ще открием изложба с 50 пана с най-различни карти - от появата на тези карти до началото на Балканските войни, съобщи проф. Илчев и добави:
"До този период може да се говори за научна компетентност и научна безпристрастност при изготвяне на тези карти. След това много дръзко и безсрамно се намесва политическото сметкаджийство".
Историкът подчерта, че в тези карти се съдържа видима информация за това какво население живее през този период в Македония:
"Това население в общи линии са българи на първо място, после турци, гърци, албанци, власи, евреи. Липсват два народа на Балканите - в нито една карта не се появяват македонци и сърби".
