Академик Денков ясно обясни защо НЕ може да има коалиция между ГЕРБ и ПП-ДБ. Защото двете коалиции са като водата и маслото.
Защото Философията на едната коалиция е държавата да се управлява чрез “правото на силата”, а на другата чрез “силата на правото”. Вертикалното силово с един вожд срещу хоризонталното съгласувано между лидери упражняване на властта. Източният срещу западния модел на публично поведение.
На държавно ниво този конфликт се проявява между формата на заложената в Конституцията “правова държава” (чл. 4(1)) и нейното по съдържание битие на силова държава с тесен неизбран елит, който упражнява паралелна нелегитимна власт.
Затова нашите формални институции (закони, постановления, наредби, правила) не работят защото са блокирани от неформалните институции (манталитет, култура, обичаи и навици на хората прилагащи правилата).
На ниво икономика, този конфликт се проявява между пазарна и рентиерска икономика. Едни бизнеси искат да печелят през пазара и инвестират в продукти, технологии и хора.
Други искат са печелят през политиката и инвестират в политически чадъри, като споделят рентата от липсата на конкуренция.
На ниво фирми, този конфликт се проявява в структура и архитектурата на самата фирма.
Типично за рентиерските фирми е структурата с шеф- собственик на върха, който решава почти всичко сам. Правила няма, защото се сменят всеки ден. Като си отиде собственика, с него си отива политическия чадър и контактите, а фирмата загубва своята стойност.
Фирмите, които работят на пазарен принцип изграждат по-хоризонтални структури с обособени звена, на която е делегирана власт и отговорност при вземане на решения и има нива за типа решения, които могат да се вземат. А фирмите работят и без собственика си и да увеличават своята стойност.
И всичко по-горе опира именно до културата.
Правото на силата се предпочита ПРЕДИМНО от по-възрастните поколения, расли по съветско време с патриархална култура, с по-слабо образование и доминиращо влияние на бащата в семейството им.
Силата на правото се предпочита ПРЕДИМНО от по-младите поколения, израсли не само в демокрация, а и успели да живеят и учат в западна култура, с високо образование и доминиращо или поне равно влияние на майките им в семействата.
Това което е България днес е именно фундаментален сблъсък на две антагонистични култури.
