Конституционният съд (КС) отклони искането на ГЕРБ да тълкува основния закон по отношение на механизма за разследване на главния прокурор. Решението е взето единодушно, съобщават от “Лекс”. Основният мотив е, че конституционните съдии вече са разглеждали въпроса в няколко свои решения.
Искането на ГЕРБ беше за тълкуване на чл. 117, ал. 2 от Конституцията, която гласи: “Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона“.
Партията постави пред КС следния въпрос: “В понятието “независимост на съдебната власт“ (чл. 117, ал. 2, изречение първо), освен независимост на съдебната власт от другите две държавни власти – законодателна и изпълнителна, и функционалната независимост на всеки отделен съдия, съдебен заседател, прокурор и следовател (чл. 117, ал. 2, изречение второ), включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие?“.
Тема на искането беше най-вече независимостта на следствието. То мина под шапката на прокуратурата през 2009 г. Оттогава шефът на следствието е зам.-главен прокурор по разследването, следствените служби станаха отдели към окръжните прокуратури, а единственият следовател във Висшия съдебен съвет е член на Прокурорската колегия.
Идеята, която депутатите от ГЕРБ в предишния парламент искаха да мине през проверката на КС, е дали ако следствието излезе от структурата на прокуратурата, ще може да се заеме с разследването на главния прокурор. Тя беше лансирана от “Възраждане“ още в предходното Народно събрание.
Служебното правителство и партиите от коалицията “Продължаваме промяната – Демократична България“ пък застъпват виждането, че не следовател, а съдия с ранг на върховен, трябва да разследва обвинител №1, като преди това бъде назначен за прокурор.
След изборите през април започнаха преговори за законодателна програма между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ и от партията на Бойко Борисов заявиха, че ще подкрепят внесения отново законопроект на служебното правителство.
Както е известно, КС беше сезиран на два пъти заради разследването на главния прокурор. Първо кабинетът „Борисов“ поиска тълкуване на Конституцията, чийто резултат беше, че главният прокурор не надзирава разследванията срещу себе си. След това по времето на ГЕРБ беше въведена фигурата на прокурор по разследването на главния прокурор. Разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които беше уредена, обаче бяха обявени за противоконституционни.
В днешното си определение, с което отказва да се замимава отново с въпроса, КС припомня и решението си от 2009 г. за мястото на следствието (пълния текст на решението виж тук). В него се казва, че следствието е най-тясно свързано с прокуратурата и включването на следователите към прокуратурата не е „прехвърляне“ към нея на нова дейност, а организационно рационализиране на разследващата дейност, която прокуратурата продължава да ръководи.
“Следователите имат независимост (чл. 117, ал. 2 от Конституцията) в качеството си на магистрати от съдебната власт, а не от мястото, което заемат в нейните структури. Независимостта е необходима за осъществяването на всяка магистратска длъжност независимо от органа и от ранга. Във всички случаи тя има едно и също конституционно съдържание. Така че всеки опит да се определи независимостта на следователите според органа, в който се намират в рамките на съдебната власт, по идея противоречи на чл. 117, ал. 2 от Конституцията. […] организацията на следствените органи е проблем на законодателна целесъобразност“, заяви преди 14 години КС.
С новото си определение Конституционният съд напомня още, че в това решение изрично е посочил, че Конституцията установява един и същи принцип за отделните подсистеми на съдебната власт, а именно че независимостта на всеки съдия, прокурор и следовател се определя от подчиняването на неговите решения единствено на закона и изискването да изгражда свободно вътрешното си убеждение.
Конституционните съдии подчертават, че предишните му тълкувания съответстват на европейските стандарти. „Оттам нататък законът е този, който урежда способите за осъществяването на функциите на органите по чл. 128 от Конституцията, с произтичащата от това възможност да търси едни или други форми на организация и комуникация, които според преценката на законодателя биха направили дейността на тези органи по-ефективна – чл. 133 от Конституцията. Тези законодателни разрешения обаче следва да са в съответствие с конституционните принципи, така както са изведени и развити в практиката на Конституционния съд по обсъжданата материя“, заявяват те в определението си.
И заключават, че поставеният от депутатите на ГЕРБ в предходния парламент въпрос вече е намерил разрешение в практиката на КС и няма нужда от тълкуване на Конституцията.
