Помните ли Найда Манчева? По-младите едва ли са чули за тъкачката-многомашиничка. Едва ли са чули и „Дружна песен“, която ехтеше по площадите по времето на социализма на Първи май. Днес в страната ни този ден се почита като Ден на труда и е официален празник.
На 1 май 1886 година, в Чикаго, 300 хиляди американски работници излизат на протест с искане за осемчасов работен ден. Това е и причината Първи май да се превърне в символ на работническата солидарност, който и до днес се чества на много места по света. В България – за първи път се отбелязва през 1890 г., по идея на печатарските работници, а по-масовите прояви датират от 1893 година.
При соцализма същността на Първи май се променя. Вече има осемчасов работен ден, ниски, но сигурни заплати, уеднаквен стандарт на живот?! Първи май се превръща в почивен ден, в който след традиционната манифестация на трудещите се пред държавния и политическия елит на страната, идва празничната трапеза и народните веселби по села и градове.
В годините на прехода и в условия на пазарно стопанство 1 май поне на думи се свързва с правото на труд на работещите, справедливото му заплащане, добрите и по-безопасните условия на труд, социалната защита.
Поне на думи нещата се докарват от политици,синдикалисти и работодатели. Често се констатират нарушения на изискванията за здравословни условия на труд, погазване на нормите за работно време и заплащането на извънредния труд. И с европейската регулация в системата на трудовото законодателство и днес не липсват пропуски и умишлени злоупотреби, в ущърб на работника. Понякога и днес на Първи май има протести на различни групи работещи, както и недоволства, организирани през социалните мрежи в интернет.
И днес, както и в края на ХIХ век, хората искат справедливо заплащане и добри условия на труд. Негодуват срещу своеволията на работодатели и срещу пренебрегване на трудовото законодателство. В желанието си за бърза печалба, някои от новите собственици пренебрегваха изискванията за нормиран работен ден и за здравословни условия на труд . Увеличи се безработицата и обедняването на хората, оттам и социалното напрежение.
За съжаление днес синдикализмът, като че ли е скъсал със своя исторически контекст и е увиснал във въздуха.
Вижте и някои интересни съвременни изводи за работническата класа, която със сигурност не е онази от времето на Маркс и Чикагския Първи май.
. Работническата класа днес няма защо да бъде по-революционна от пенсионерите, студентите, безработните, хората с увреждания и други. Поне докато работещите са финансово много по-добре от останалите групи. Несъмнено това е причината да виждаме сред тези групи повече активни хора. Те участват в демонстрации и протести и в организацията на местните общности. Те подкрепят работниците, които се борят с шефовете си, докато собствените им колеги от други отдели в същия офис или същата компания продължават да правят каквото им наредят.
. Революцията трябва да бъде социална революция. Тя е революция на цялата общност, а не само на работническата класа. Трябва да бъде революция, включваща по различни начини почти всички от общността, въпреки различията между тях. Тя предполага самоорганизация в радикални, независими и нейерархични местни групи. Те координират борбите и действията, те създават федерация, която да отвърне на системата като цяло.
. В България 23% от новите работници са роми. Броят им се увеличва двойно повече през последните години от 12,9% до 30,6%. Това сочат данните от проучване на фондация "Тръст на социална алтернатива".
Калин Банев
