Днес един работник има производителността на половин предприятие отпреди 20 години. С новите технологии хората станаха много по-незаменими. Преди имаше колективи от 1000 или 10 000 души, един на 10 000 винаги можеш да го смениш, но при малки колективи въобще не е толкова лесно да замениш човек, защото имаш уникални специалисти със знания и умения, които само те владеят. Това каза за БТА председателят на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков.
„Нашите дядовци и баби, майки и бащи, ни оставиха една много смислена, но от тяхна гледна точка, поговорка – „Залудо работи, залудо не стой“, но, боя се, че тази поговорка вече не важи за моите синове и внуци. Това, което стана през последните двадесетина години промени радикално характера на труда. Първо се промени организацията му – през 19 и 20 век беше времето на големите колективи, когато милиони хора сутрин тръгваха за работа и милиони се връщаха вечер от работното си място. Това вече не е много привлекателно за хората от 21 век, трудът се промени и затова се променят и работниците“, каза Иван Нейков.
Работникът вече определя условията на трудовия договор, 8-часов работен ден на едно място не е атрактивен
Според него в последните десетилетия нараства тежестта на работника в отношенията му с работодателя.
„Все още битува тезата, че работодателят е силната страна в отношенията му с работника. Това е вярно, когато има висока безработица, но при ниска безработица, когато изискванията за капацитета на хората непрекъснато нарастват, тогава се сменя парадигмата, тежестта. Има вече много случаи, в които работникът диктува условията на трудовия договор“, заяви Нейков.
По думите му трудът става много по-равностоен, променя се така, че отношенията работник-работодател стават много по-равнопоставени.
„Какво ще стане след 20 години вече никой не знае. Нови форми на труд се появяват, неща, които никога не сме ги мислили, че могат да съществуват, така че това, което идва, е онзи труд, който е интересен за младата генерация. За тях не е толкова атрактивно 8 часа да са на едно и също работното място, затова и с такъв апломб младите възприеха дистанционната работа и работата от разстояние, това беше абсолютно немислимо преди четири години“, допълни Нейков.
Според Нейков в следващите години ще се търси много по-голяма свобода в определянето на работното време, много по-голяма свобода в развитието на един работник, това ще бъдат по-интересни неща за младите хора, отколкото за техните родители.
На пазара на труда в България присъстват четири специфично обособени поколения работна сила, които имат известни сходства, но и все по-задълбочаващи се различия в своите потребности, ценности, мотивация, очаквания, начин на общуване, поведенчески модели, отношение към технологиите, към труда, към промяната и към авторитетите, констатира проект „Съвместни действия на социалните партньори за адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа“, реализиран от БСК и КНСБ.
Поколението Z са работниците и служителите на възраст 18-26 години. Това е дигиталното поколение, което е около 11 процента от работната сила. Поколение Y /“Милениум“/ са работниците и служителите на възраст 27-39 години, които са около 26 процента от работната сила,аналоговото поколение, или поколението X, са работници и служители на възраст 40-54 години. Те са около 40 процента от работната сила, а поколението Т /хартиеното поколение/ – работници и служители на възраст 55-65 и повече години, са около 23 на сто от работната сила.
Всяко поколение се мотивира по различен начин, смята Нейков. Най-младите, тези до 26 години, работят, за да се усъвършенстват и забавляват. За тях е важно да имат високо възнаграждение, да работят в реномирана фирма със съвременни технологии. Нужни са им разнообразие и предизвикателства, непрекъснати обучения. Хората от 27 до 39 години работят, за да постигат и успяват. Те търсят възможност за развитие, справедлива оценка и незабавни стимули. Държат на автономност и самостоятелност, както и на ефективна организация.
Поколението, което представлява 40 процента от работната сила – хората на възраст 40-54 години, работи, за да живее. Държи на високото възнаграждение. Мотивира се от предвидимост и стабилност в работата, от компетентно ръководство. Държи да няма строги правила, натоварването да е умерено, да има добри взаимоотношения в колектива.
Хартиеното поколение, това на най-възрастните работници – от 55 до 65 години, живее, за да работи. Иска сигурност на работното място, здравословни условия на труд. Мотивира се от ясни и стриктни правила, от морални ценности, от уважение и зачитане. Мотивация за възрастните работници е и да им осигурят възможност да предават знания и опит.
Резултатите от изследването очертават значителни различия в ценностите на поколенията. Първостепенна по значение житейска цел на поколение Z е „щастие“, на Y – са „високи доходи“, на Х – „сигурност“, на Т – „достойнство“. За да постигнат целите в живота младите поколения Z и Y ценят и разчитат в по-голяма степен на качества като: „адаптивност“; „креативност“; „вдъхновение“; „любознателност“; „прагматичност“; „смелост“. При по-възрастните поколения Х и Т водещо значение имат традиционните инструментални ценности като: „трудолюбие“; „отговорност“; „издръжливост“; „честност“, „лоялност“; „упоритост“.
