“В България свободата на словото е толкова свободна, че трудно се сравнява с другите държави”. Думите принадлежат на Бойко Борисов, а коментарът е направен на 16 март 2021 г. - малко преди редовните избори на 4 април и края на управлението на ГЕРБ. Тогава България заема 112 място по свобода на словото - последно в Европейския съюз. Днес, две години след края на 12-годишното управление на Борисов и ГЕРБ, страната ни е с 20 места нагоре - позиция, която за последно е заемала през 2010 г. Сигурно това е “пълна случайност”.
Ерозията на свободата на словото у нас е процес, който тече необратимо през годините, в които на власт е Бойко Борисов. Причините за това не са малко - неясна собственост, парични обвързаности, чист журналистически мързел. Разследващата журналистика се превърна в мираж. На почит бяха издигнати казионните медии, които получаваха потупване по рамото и някой друг лев в замяна на удобни въпроси.
На този фон Борисов няколко пъти е обяснявал колко свободно е свободното слово у нас. За него никога не е имало проблем с медийната независимост. Той отказваше да отговаря на журналистически въпроси и нито Борисов, нито пък гилдията виждаха проблем в това. Напротив - всичко се превърна в порочен модел на поведение, довел ни до печалното 112-то място, което страната ни държа години наред в класацията на “Репортери без граници”.
Този модел на поведение започна да се руши малко по малко през 2020 г., когато избухнаха протестите срещу четвъртия кабинет на Бойко Борисов - единственият, изкарал пълен мандат, макар и на косъм. Медиите започнаха да питат малко повече. Възбраната върху споменаването на Борисовите приятели започна да пада.
Ако питате Борисов обаче, свободата на медиите се е влошила драстично, откакто той не е на власт. Защото тук-там започнаха да го пита за неща, които са му неудобни.
Представям си колко шокиращо е да осъзнаеш, че си изпуснал кучето от каишката, на която си го държал дълги години.
Въпреки това Борисов все още отвръща лаконично и с досада, когато се заговори за пачки и кюлчета, когато се спомене името на Мата Хари - сякаш това не са важни и показателни за корупционното му управление въпроси. Лидерът на ГЕРБ продължава да се осмелява да дава насоки на журналистите къде и какво да питат, кара се на медиите, когато не играят по свирката му и обвинява гилдията за държавния колапс, който на практика тежи на плещите му след 12 години на власт.
Но това е друго тема.
Да си представим само какво би станало с цялата ни държава, ако Борисов бъде трайно откъснат от управлението на страната ни. Може би състоянието на медийната свобода у нас ще влезе в челната 50-ка. Може би магистралите ни няма да са тънки и плачещи за ремонт, може би ще имаме по-добро здравеопазване. Може би няма да сме най-корумпирани в ЕС. Може би...
71-вото ни място в класацията на “Репортери без граници” е похвално за България. Това е позиция, която не сме заемали от 13 години и скок от 20 места само в рамките на година.
Има смисъл.
Джесика Вълчева
