Безпрецедентната трагедия в белградското основно училище ”Владислав Рибникар“ показа един основен проблем в Сърбия - липсата на конкретни действия за реагирането при подобни кризисни ситуации в образователните институции. Затова на практика училищата в Сърбия се справиха по собствена преценка. Кой и защо точно е закрил екипите за действие и психологическа намеса при кризи с ученици - не е съвсем известно.
Няколко часа след стрелбата, при която бяха убити осем ученици и охранител, Белградската училищна администрация реши, че няма да отвори за следобедна смяна. Министърът на здравеопазването Даница Груичич инструктира онези, които смятат, че се нуждаят от психологическа помощ, да се свържат с Института за психично здраве, а някои училища изпратиха на родителите съвети от училищни психолози как да говорят за тази трагедия с децата си. Масово обаче реакцията не отговори на драматичните събития. Никой не знаеше как точно да процедира, а провалът на училищата в тази сфера е следствие от безхаберието на най-отговорните за образованието.
С какво се занимаваха тези екипи, преди да спрат да съществуват?
Един от членовете на този екип, психолог по образование, припомня пред сръбската агенция "Данас", че в самото начало около 70 експерти, предимно психолози, но също и педагози и социални работници, са преминали няколко обучения от април 2002 г. до март 2004 г. под супервизията на преподаватели по психология от философския факултет.
Мрежата от екипи за психологическа интервенция при кризи е организирана по райони, има координатор, който е служител на Министерството на образованието и знае кой и как да действа, кого да информира при възникване на кризисна ситуация в конкретно училище. С течение на времето броят на членовете намалява. В списъка остават 30 души, предимно професионални сътрудници (психолози и педагози).
В периода 2002 - 2009 г. тези екипи се намесват около 17 пъти. В 80% от случаите става дума за ситуации с летален изход като самоубийство на ученици, например.
В резултат на проведеното обучение за реакция при кризи през учебната 2013/2014г. във всички училищни администрации в Сърбия е създадено ръководство от Министерството на образованието. Съдържанието на Наръчника е замислено като практическо ръководство за справяне с кризисни ситуации и указания как да се организира животът и работата в образователните институции след подобно събитие.
Екипите за кризисна интервенция са били ангажирани за последен път официално по време на наводненията и са посетили училища в Обреновац, Ягодина, Сремска Митровица и Валево, след което отделни членове са отишли на терен на доброволни начала. По неизвестни причини след това тези екипи са закрити.
Всичко казано до тук поставя въпрос - има ли такива протоколи за реакция в България и знаят ли училищата как да работят с децата?
При инцидент в учебно заведение в България обикновено се съобщава, че психолози работят с децата. Не е ясно обаче има ли единен протокол на действие или всичко е по осмотрение на директорите и следствие на препоръки.
ФрогНюз изпрати въпроси до Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката, за да разбере има ли протокол за действие и разписана методология, по която училищата у нас да действат в случай на кризисна ситуация.
Съвсем наскоро стана ясно, че училищните директори не знаят точно какво да направят, когато в учебно заведение постъпи сигнал за бомба - дни преди извънредните избори на 2 април десетки сигнали постъпваха в образователните институции у нас. Тогава стана ясно, че протоколът за реакция не е променян години наред.
Джесика Вълчева
