София усилено търси европейски инвеститори за строежа на атомната електроцентрала в Белене, в Северна България, като реализацията на проекта е поверена на руската компания „Атомстройекспорт“ (АСЕ), спечелила търга за обществена поръчка през 2006, пише френският вестник „Фигаро“, цитиран от БГНЕС.
АСЕ прави все по-големи усилия, за да поднови строителството на централата. Смяната на правителството в София миналата година и оттеглянето на двама западни партньори забавиха придвижването на проекта въпреки големия недостиг на електроенергия в Балканския регион. Затънало в бюджетен дефицит, българското правителство вече е готово да намали до 30% и дори до 20% дела си в проекта, който досега е 51%. То търси инвеститор, за предпочитане европейски.
Предвижда се централата да има два реактора от 1011 мегавата всеки, като в началото на проекта включването й към мрежата се предвиждаше за 2014-2015, но според източник от АСЕ изоставането е такова, че пускането й в експлоатация не може да бъде преди 2016 поради липсата на яснота от българската страна за финансовото осигуряване на проекта.
АСЕ, която е специализирана в строителството и комерсиализацията на АЕЦ по целия свят смята, че стойността на централата е 4 милиарда евро, като в договора е предвидена индексация в зависимост от инфлацията. Централата ще бъде екипирана с реактори VVER 1000/V-466 (с лека вода). Това са усъвършенствани реактори от трето поколение без аналог досега по света, ако не се смятат реакторите на централата във Фламанвил, които още не са пуснати в експлоатация. Проектът “Белене” вече е получил сертификат от EUR, организация, обединяваща основните оператори на европейския пазар на електроенергия.
АСЕ, която вече е подготвила терена и поставила основите, заявява, че е готова да стартира строителството незабавно и очаква с нетърпение зелена улица от българските власти. Ръководителят на руската ядрена агенция Росатом Сергей Кириенко твърдо вярва в икономическия потенциал на проекта. Тази централа има отлични шансове да изнася електроенергия извън границите на България.
В същото време, произведената в Белене електроенергия едва ще достига да покрие вътрешното търсене, макар проектът да е предвиден да има регионални измерения.“ Освен това „прогнозите са за дефицит на Балканите най-малко между 1500 и 2000 мегавата и то като се има предвид включването на АЕЦ “Белене”. Ако това не стане, дефицитът ще скочи с още 2000 мегавата.“ Централата ще пасне идеално с растежа на балканските икономики и то за дълго, защото реакторите имат живот 60 години. Голямото увеличение в търсенето на електроенергия се изрази това лято в два големи срива в електроснабдяването, предизвикани от претоварването на мрежата. Този проблем ще става все по-сериозен, а ЕС наложи на България да затвори своите силно замърсяващи топлоелектроцентрали на въглища от 2012, пише “Фигаро”.
Друг аргумент на АСЕ към финансистите е бързината на възвръщаемост на инвестициите, които са минимални благодарение на ниската пазарна цена на строителството и експлоатацията. Това при условие, че строителството не се отлага.
