“В момента, в който информирахме Европейската комисия, че не желаем да изпълним целта от 40% намаляването на емисиите, отговорът беше много прост и логичен. Те казаха: ние имаме подписан договор с България, в който вие имате ангажимент да изпълните определени цели, ние имаме ангажимент да осигурим определени средства. И, ако вие се откажете от ангажиментите си, ние се отказваме от плащането.”
Това обясни служебният министър на енергетиката Росен Христов по време на днешния парламентарен контрол.
Той уточни, че сумата, която България ще загуби от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), REPowerEU и Териториалните планове за справедлив преход e между 17 и 18 млрд. лева.
Христов заяви, че задачата на Народното събрание е да коригира бюджета и да излезе с решение, че на държавата не й трябват тези пари и тогава преговорите могат да бъдат спрени.
Той обобщи, че Комисията е дала три опции: първата е България да се откаже от изпълнението на целите, а Брюксел ни спира парите; втората е частично изпълнение на ангажимента срещу частично плащане; третата – реформиране на целите.
Министърът обясни, че под въпросната трета опция трябва да се разбира вместо еднократно постигане на 40% декарбонизация, ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници и постепенно доближаване до общоприемливите нива на парникови емисии.
Христов изрази и своето лично мнение по въпроса. За него първият вариант е неприемлив, а вторият не е оптимален и достатъчен за частичното намаляване на емисиите. По думите му все още се обсъждат различни варианти за ускорено изграждане на различни видове възобновяеми източници, включително и на териториите на мините.
Министърът добави, че незнайно защо, съпротивата срещу въвеждането на ВЕИ-източниците е пълна, въпреки че изграждането и експлоатацията им ще отворят достатъчно нови работни места.
Относно искането за гарантиране работата на въглищните електроцентрали до 2038 г., той припомни, че от всички споменати в ПВУ-електроцентрали, само една е държавна собственост. Христов бе категоричен, че няма как частни електроцентали и други инсталации да бъдат задължени да работят и заради това те преговарят с тях.
Той призова, ако народните представители се грижат за работните места на хората, да се фокусират върху индустриализацията на района, защото става въпрос за срок до 2038 г., а по думите му за енергетиката това е утре. И, ако сега не започнат да развиват алтернативни индустрии, през 2038 г. някой друг ще се чуди какво да прави.
По повод упреците, че служебното правителство трябва само да подготвя честното провеждане на изборите, Христов подчерта, че ако са се концентрирали само върху тях, в момента България нито щеше да има пусната газова връзка, нито щеше да разполага с договори за алтернативни източници на ядрено гориво.
Министърът обвини депутатите, че мислят на парче, а не глобално. По думите му именно заради този техен недостатък на него му се налага да предоговаря Плана за възстановяване и устойчивост. Той уточни, че според него всички се готвят за предизборна кампания, а само той се опитва да спаси енергетиката на страната.
