Едва около 10% от предвидените по втория помощен пакет от 100 милиона евро ще получат българските земеделци от Брюксел. Сумата от приблизително 10 млн. евро бе оповестена преди дни от земеделския министър Явор Гечев. Той обаче е категоричен - парите са крайно недостатъчно, а България ще настоява за обяснение от Европейската комисия как е бил изчислен размерът.
"Ние смятаме, че България е подценена по отношение на втория пакет. Искаме задължително, за нас е изключително важно още два продукта да бъдат обследвани до 5 юни. Не само слънчогледовото олио, за нас е много важно сухото мляко. Изкупната цена на млякото падна с 30 % за два месеца, обаче, забележете, това не се отрази на крайната цена в търговските вериги”, заяви земеделският министър на събора на овцевъдите край Лясковец, предават от Българското национално радио.
Европейският съюз и още няколко държави в Централна и Източна Европа - България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, постигнаха споразумение блокът да предостави помощ на пострадалите заради вноса на евтино украинско зърно държави, ако те премахнат едностранните забрани. България блокира вноса.
Причината - според земеделците това подбива пазара и води до огромни загуби. Експерти обаче посочиха, че вносът на украинско зърно у нас представлява 0.3% от целия внос, а основната цел родните производители да държат продукцията си по складовете е именно очакването на компенсации от Европа.
ЕС въведе общоевропейска забрана за внос на четири култури от Украйна - пшеница, царевица, семена от рапица и слънчоглед. Тя ще продължи до 5 юни, но според Явор Гечев ЕК е декларирала, че след изтичането на срока забраната на тези култури ще продължи и занапред, като се включи втори пакет от култури, които различните държави са дали за обследване, сред които са сухото мляко и медът.
Освен постигнатите договореност с украинския министър на земеделието за общи механизми за въздействие при възникване на пазарни смущения, включително резки промени в цените при двустранната търговия със слънчогледово олио, министър Гечев поясни, че се работи и по други теми.
"Работим, включително по гаранционни фондове, които да предложим на самия ЕС да реализира – отсрочено плащане на различни държави, които потребяват пшеница, защото е изключително е важно не просто да има забрани, а да има механизми, които урегулират този тип кризи”.
