В политиката в момента присъстват хора, които са дълбоко непочтени и една част от тях са откровени психопати. Тези хора се конфронтират агресивно, невъздържани са, дават поле на изява на агресията си. Като сложиш един психопат начело на държавата, включително Бойко Борисов, който е една мутра, какъв пример да имат младите хора?
Това каза в интервю за Фрог психиатърът д-р Владимир Сотиров по повод на бруталните случаи на агресия сред младите, на които сме свидетели в последно време.
Ето го и цялото интервю:
Доктор Сотиров, от психиатричната ви практика, как бихте коментирали бруталните случаи на агресия у младите, на които сме свидетели в последно време? Масовите убийства в Сърбия например са ужасяващо проявление на тази тенденция.
Основен фактор младите хора да са гневни, сърдити и недоволни е начинът, по който са отглеждани. Т.е. тук трябва да търсим чисто поведенчески обяснения. Обществото като цяло, училището, е средата, в която младите хора се формират като личности. Когато един млад човек, едно дете, е било жертва на тормоз, когато е било насилвано, тогава един от начините, по които това дете би могло да се справи с травмата, е като капсулира самото преживяване, включително на гняв, с което то продължава да живее. В някакъв момент, по-късно през зрелостта, особено ако това се натрупва, и детето не може да отреагира и да отработи травматичното преживяване, това дете расте заредено с травматизъм. Този травматизъм може много лесно да се отреагира по-късно в зрелостта във формата на деструктивно поведение.
Примитивният отговор на агресията е агресия. Агресията поражда агресия. Когато тази агресия е задържана, тя може да се отключи във всякакъв по-късен момент. Не е изненадващо как малки стимули, малки дразнители, могат да провокират огромна реакция. Виждаме как незначителен жест може да породи неочаквана и колосална по своята интензивност реакция. Това по същество е защитна реакция. Причината за това всъщност се корени в това, че този млад човек е получил прекалено много агресия в своето индивидуално развитие. Хората не се раждат зли, както животните не са зли по природа. Ние сме направени и сформирани такива. Дори да приемем, че има определено ниво на агресия, което е заложено в нас, то тогава в хода на нашето индивидуално развитие ние трябва да бъдем научени как да култивираме тази естествено заложена агресия, как да я овладеем, да я озаптим, и да намерим начини, които са цивилизационни, и предписани от културата, посредством които бихме могли да отреагираме тази агресия.
Един такъв начин е спортът, който е съревнователен. Говорим за една ситуация, в която ние влизаме в битка с други състезатели и отбори. По този начин ние канализираме тази естествена агресия и й придаваме един цивилизационен и културално приемлив облик. Ако ние не сме били научени как да управляваме агресията, друг начин да контролираме агресията е като я назоваваме, като я обличаме с думи. Например като казваме "Това, което направи, не ми е приятно. Заболя ме от това". "Нарани ме, обиди ме, разгневи ме." Можем да се справим с агресията, като я назоваваме. Това е един основополагащ начин да се справим с агресията, като я облечем с думи. Ако ние не сме били научени как да се справим с тази естествено циркулираща у нас агресия, това е отново провал на отглеждането. Младите хора като цяло се държат агресивно, защото има откровен провал при тяхното функциониране като зрели индивиди, способни да отреагират фрустрациите по един приемлив, нетравматичен за останалите начин. Когато има случай на много агресия, значи при конкретния индивид е имало много проблеми при образованието, възпитанието. Т.е. този човек е преживял твърде много травматизъм, с който не е работено.
Цялостният контекст е травматичен, аз не говоря просто за това, че родителите Х са гледали детето лошо. Говоря за обществената среда, като започна от училището, другите обществени институции, и обичайни социални пространства, каквито са, да речем, улиците. На нашите улици се случват взаимодействия, които са травматични. Свидетели сме на инциденти, по отношение на които всички остават безразлични. Това също е форма на насилие. Бездействието е форма на пасивна агресия.
Д-р Сотиров, обяснете на лаиците какво представлява психопатията? Убиецът от Сърбия се определи сам като "психопат, който трябва да се успокои". Може ли да се контролира това състояние? Наблюдава ли се тенденция на психопатизация на нашето общество, както твърдят вече водещи психиатри у нас?
Психопатизация означава подивяване на обществото. Т.е. обезкултуряване. Говорим за един феномен, свързан с провал във формирането. Това означава психопатизация - подивяване. Психопат означава човек, който не е развил умения, способности и механизми за приспособяване към своята социална среда. Т.е. див човек, грубо казано.
Друг начин, по който бихме могли да назовем такъв човек е примитивно функциониращ - т.е. такъв, който го владеят инстинкти, импулси, нагони, които съответният човек пуска да се удовлетворява, и не съумява да ги направи социално приемливи. Можеш да бъдеш индиректно агресивен, например като "размажеш" съперника си, или в сферата на бизнеса, когато твоят бизнес проект е по-успешен от този на другия. Това е начин да бъдеш агресивен, който е зрял.
Една от дефинициите на психопатията е, че тези хора са примитивни, в смисъл, че използват инфантилни механизми за отреагиране на фрустрациите си. Не са усвоили определени културни модели за справяне с фрустрацията и задоволяване на нуждите. Психопатите са незавършени в своето развитие индивиди.
Как бихте коментирали тежката катастрофа, при която 18-годишен с книжка от 2 месеца уби двама младежи?
Говорим за същия феномен. Диви, подивели младежи. Диванета! "Диване" не е научен термин, но той обяснява всичко. В класическия случай диване е едно 5-годишно дете. Но има хора, които продължават да се държат като диванета и на 19 години. Това вече издава един провал в процеса на форматиране на индивида. Говорим за провал на един индивид, който не е усвоил нормите на културата, към която принадлежи. Нашата култура се проваля в това отношение - култура, разбирана като система от норми, като механизми, чрез които тези норми трябва да бъдат имплементирани на ниво индивид.
Провалът на образователната система е огромен. Говорим и за провал на възпитанието - отчаяни хора работят на 2-3 места, за да осигурят прехраната си. Проблемът не е, че родителите се провалят, проблемът е, че институциите се провалят. Институциите трябва да помагат на родителите при формирането на личността. Говорим за един провал на културата в усилието й да формира едни здрави индивиди. Политиката на държавата трябва да бъде насочена основно най-вече към системата на образованието. Ако искаме да инвестираме в благополучието на нацията в бъдеще, това е начинът. Нужна е тежка реформа. Образованието трябва да бъде разбирано като система за изграждане на личности. Ако не осъзнаем това, ние нямаме никакъв шанс като нация.
Примитивните форми на агресия, на които сме свидетели, такива ексцесии, ще стават все повече в противен случай. Българите не се отличаваме в това отношение от сърбите, защото и тяхното общество има още много какво да направи по отношение на формирането на младите хора.
Как бихте коментирали опита за покушение срещу главния ни прокурор? Защо той излъга, че семейството му е било в колата? Тази тенденция да се лъже масово в публичното пространство от страна на водещите ни политически фигури симптоматична ли е?
Да, това е симптом на корупция на системата. Политическата система у нас е дълбоко корумпирана. В политиката в момента присъстват хора, които са дълбоко непочтени и една част от тях са откровени психопати. Тези хора се конфронтират агресивно, невъздържани са, дават поле на изява на агресията си. Т.е отново говорим за ексцесии. В този смисъл, политическата класа у нас беше подменена по механизма на личностното облагодетелстване. Бяха монтирани, инсталирани, едни хора, които нямат никакъв личностен капацитет, които нямат никакви качества да са политици, да са модели за подражание.
Хора като Гешев, на такива високи позиции, категорично не са подходящи за постовете, които заемат. С цялостното си поведение тези хора компрометират институциите, които представляват. Масово институциите у нас са компрометирани поради инсталиране, монтиране, без конкурси, със задкулисни машинации, на хора, които не стават за тая работа. Тези хора просто не могат да бъдат модели за подражание. Това е и другата причина, поради която агресията е толкова разпространена в нашето общество.
Всъщност нашите лидери, нашите хора, които ни показват как трябва да присъстваме в обществото, реално ни показват едни модели, които са инфантилни и дисфункционални. Това поведение се мултиплицира. Като сложиш един психопат начело на държавата, включително Бойко Борисов, който е една мутра, какъв пример да имат младите хора? Когато сложиш една мутра начело на институцията на прокуратурата, този човек представлява един модел на подражание. Това е основната причина за разпространение на дисфункционални, психопатни поведения в нашето общество. Толерират се хора, които са "оправни", в смисъл, че успяват да заблудят системата. Толерират се тези, които заобикалят правилата. Това е основното послание към младите - ако искаш да успееш в живота, не спазвай правилата. Кради, лъжи, интригантствай, манипулирай, злоупотребявай, корумпирай. Това е най-често тиражираната формула на успеха.
Младите хора го знаят това нещо. Но това е тежка злоупотреба с техните ценности, защото те се чувстват излъгани. Защото в училище са ги учили, че трябва да бъдат почтени, добри, услужливи, честни. А изведнъж се оказва, че те са били лъгани. Учителите са ги лъгали, родителите са ги лъгали. Оказва се, че това е рецептата не за успех, а за провал в живота. Тези хора са изпълнени със справедлив гняв, защото възрастните са ги излъгали. Този пасивен гняв може да се отреагира в поведение като това на 18-годишния келеш. Младежите са гневни на целия свят, на всички. Много е важно да имаме политици и модели на поведение, които да са адекватни.
Разговаря: Георги Камарашев
