Бойко Борисов два дена обещаваше, че номинираният от него за премиер, е красив и умен. На третия ден получихме Мария Габриел. Това, разбира се, е шега в стил Злостър – Черното влечуго, но и ситуацията у нас е като в британския ситком. В България, както и в сериала се води една единствена война: за власт и пари. С всички средства. Не щадят близки и още по-близки, защото Черното влечуго не може да си представи някой да го прецака.
В този ред на мисли Мария Габриел би трябвало да е наясно, каква роля играе в плановете на Злостър, пардон – на Борисов… За нея той е това, което е Путин за онези, които вчера се кланяха на руската посланичка Митрофанова край МОЧА.
Нейните благодарности към човека, който в голяма степен е осигурил кариерата й тук и в Брюксел, няма как да не се родеят със зависимост. Нравите тук са такива. Ако имате път към Гърция през граничен пункт „Илинден“, отбийте се до Хаджидимово, родното място на Мария Неделчева, вече Габриел и попитайте за нея някой от местните. Ще научите невероятно любопитни неща. Също и в близкия Гоце Делчев. За някои от историите жълтите медии биха дали мило и драго. Няма гаранция, че разказите са самата истина, но са доста пикантни. А и да са верни някои – какво толкова, не сме долината на светците.
Номинацията на Мария Габриел внесла смут в първата редичка на ГЕРБ. Първите коси погледи и насълзени очи били забелязани у Деси Атанасова. Било от нахалния студен майски вятър, споделила, но никой не се вързал на обяснението.
Даниел Митов също преживял тежко избора на Борисов, защото в огледалото виждал точно „красив и умен“ кандидат за поста.
Мълчаливо, с ледена физиономия, посрещнал новината Томислав Дончев. Той знаел за Мария, както знаел, че няма да е той номинираният след атаката на близък до лидера на ГЕРБ трибуквен сайт. Не е Х-й, както си помислиха някои…
Ако след всички процедури, кандърми, сделки, договорки, обещания и компромиси Габриел се окаже министър-председател тя ще бъде първата жена премиер на редовно правителство у нас. Не знам дали това е някакъв знак свише или решение на Борисов в договорка със задкулисието. И не, това не е конспиративна теория. У нас избор в името на обществения интерес не съществува като вариант. Като лозунг да, но не и като реалност.
Мария Габриел вече е усвоила брюкселския манталитет и матрицата на ЕНП – ще чуем от нея правилни изрази без грам конкретика. Няма да чуем и личното й мнение, защото ще изговаря спуснатото от Борисов и ГЕРБ.
Да видим дали присмехулниците от лагера на Борисов, Гешев, ИТН и „Възраждане“, които се подиграваха на харвардското образование на Петков и Василев, ще постъпят по същия начин с френската диплома на Габриел?
Всичко това не е толкова важно. Видяли сме много.
Истинската беда е, че на хората не им пука. Наистина е така. Те или изобщо нямат "морален компас", или шибаният компас е развален. Живеем в страна, в която реалити шоута като „Ергена“ или „Като две капки“ влияят на българите повече от проблемите с побоищата и убийствата в семействата и по пътищата. Не им дреме на нашенци, че главният прокурор се държи като мутра с политически амбиции и това лишава от справедливост всички нас и срива държавата. Нито, че по време на управлението на Борисов са откраднати десетки милиарди. Повечето хора се вълнуват от ползата сега и веднага.
Прощавайте, но смятам, че Мария Габриел не е наясно с тези неща. Смятам също, че Борисов я номинира точно заради това.
"Като гледам, аз съм най-подходящ за крал. Точно така: Да живея аз, кралят!"– след тези думи на Черното влечуго, последваха аплодисменти… Труповете бяха изнесени, само тук-там се виждаха кървави петна".
Велико, смешно и зловещо.
Емил Азар
