Познаваме ли правата си като потребители на стоки и услуги ежедневно? Какви са европейските практики и механизмите за защита на потребителите у нас? Тъжният извод е, че българинът няма достатъчна култура в тази материя, няма и необходимото потребителско самочувствие и готовност да отстоява правата си.
15 март e Световен ден на потребителите. На него се напомнят основните права на потребителите. За първи път празникът е отбелязан на 15 март 1983 г. и оттогава става важна дата за потребителските организации в цял свят. Две години по-късно, на 9 април 1985 година, общото събрание на Организацията на обединените нации одобрява идеята той да стане Световен ден за защита на потребителите.
Повод за честването и за определянето на тази дата като Световен ден на потребителите е речта на американския президент Джон Ф. Кенеди, който на 15 март 1963 г. обявява пред сената идеята за Закон за защита на потребителите.
Кенеди посочва "четирите основни права на потребителя": правото на безопасност; правото на информация; правото на избор; правото да бъдеш чут. Впоследствие, са добавени още четири: правото да бъдат задоволени основните потребности; правото на обезщетение; правото на образование; правото на здравословна околна среда. Именно тези осем права са залегнали в Правилата за защита на потребителите, приети от ООН. Политиката за потребителите е изминала дълъг път на развитие от първите програми за информиране и защита на потребителите през 1975 г. В момента ЕС предприема голям брой от мерки за защита интересите на потребителите в области като:
- почтени бизнес практики,
- забрана на подвеждащата или сравнителна реклама,
- въвеждане на ценови индикатори,
- отмяна на непочтените договаряния,
- контрол на дистанционната и амбулантна търговия,
- регулиране на пакетните услуги.
Като част от стратегията си в сектора Комисията предложи мерки за гарантиране безопасността на широк кръг потребителски стоки и услуги като например химикалите, козметиката и играчките. Действията са придружени и с приемане на законодателство, което да защити икономическите интереси на хората.
Потребителите вече имат значителни възможности да сигнализират за нарушаването на интересите им. Мрежата EEJ-NET, с бюра във всяка Държава членка, осигурява на гражданите информация и подкрепа, когато желаят да направят оплакване за нарушаване на потребителските им права. Паралелната мрежа FINN-NET, изпълнява същата роля, когато става дума за трангранични финансови услуги.
Потребителят в България все още има по-ниска информационна култура за това какво може да предприеме, когато чувства накърнени потребителските си права. Разнообразни са начините, по които може да стане това. Един от тях е медиацията. Медиацията е нов институт в българското законодателство. Тя е алтернативен способ за решаване на спорове по пътя на преговорите между спорещите страни. В България Закона за медиацията, който е приет през месец Декември 2004 година. Последните изменения в закона са от 24 Октомври 2006 година. Най- кратко казано, медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор, подпомага страните при постигане на споразумение.
При отстояването на потребителските права е добре да се знае, че у нас действа Закон за защита на потребителя. ЗЗП разширява кръга на защита на основните права на потребителите, като извежда за своя цел защитата на още три основни права – право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки, право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им и право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.
Всеки български гражданин може да се обърне и към Федерацията на потребителите в България, където му се осигурява най-малкото консултация по конкретния проблем. Федерацията има възможност да заведе и съдебно дело. По казуса със сметките, които получаваме ежемесечно от Топлофикация, тема, вълнуваща всеки столичанин, Павел Кърлев от Федерацията казва дословно: “Няма редовна сметка на Топлофикация – те са надписани в 100 % от случаите, без изключение – и това е напълно доказуемо и за абоната и пред държавата и пред съда: Има общи нарушения във всички сметки на всички абонати и ако човек ги оспори, Топлофикация няма как да прикрие това.”
Как да се отървем от надписаните сметки: В подписката за неплащане могат да се включат всички абонати, които са доказано излъгани в сметките от Топлофикация – т.е. онези, които са подали възражение срещу надписването (или други жалби по конкретен проблем) до Топлофикация и ведомствата, имащи отношение и не са получили задоволителен отговор в определения едномесечен срок.
Какво можете да направите:
1. Спрете да плащате.
2. Подайте възражение срещу надписването на сметките на 4 места:
- в централата на Топлофикация
- във вашата фирма за топлинно счетоводство (ако сте към фирма)
- в Министерството на енергетиката
- в Комисията по енергийно регулиране.
Вземете входящите номера (че са приели възражението) от четирите места и ги запазете. Така се застраховате пред държавата и закона и не могат да ви пипнат по никакъв начин. Във федерацията ще ви помогнат със съставянето на възражението.
Това е само един пример за начините, по които всеки потребител може да потърси правата си. При това не само по отношение на "Топлофикация". Проблемни сметки от "Софийска вода", "Електроразпределение", нередности при покупки и пр. би трябвало да се сигнализират на време, защото всеки гражданин по презумпция е данъкоплатец и трябва да има информация за това как да търси и изисква да му бъдат защитавани правата.
От началото на 2007 г. България е представена в ЕК и от еврокомисар в тази област. Меглена Кунева излезе с повече от 20 законодателни и други инициативи, за да даде тласък на търговията на дребно на единния пазар до 2013 г. Новата стратегия за защита на потребителите за периода 2007-2013 г. цели да засили доверието в единния пазар, така че потребителите да могат свободно да пазаруват в други държави-членки - когато пътуват или онлайн - за да получат най-добрата цена, най-доброто качество за продукта, който най-добре съответства на нуждите им.
Това, което е необходимо да се случи час по-скоро в България, е повишаване на потребителската култура, на самочувствието и готовността на потребителя не само да познава, но и да отстоява правата си.
