В неделя турците гласуваха за президент и парламент, но на практика в страната имаше референдум – „за“ и „против“ Ердоган. Държавният глава е агресивен политик с категорични позиции, който не се бои да си отваря нови фронтове – срещу кюрдите, срещу гюленистите и дори срещу Вашингтон.
Неговата личност разделя дълбоко турското общество на две почти равни половини. Светски и демократично ориентираните кръгове го ненавиждат, докато консервативните турци го боготворят и гласуват за него, въпреки икономическите неблагополучия в последните месеци. Може да се каже, че на тези избори идентичността надделя над цената на лука.
Консервативните избиратели никога няма да забравят, че Ердоган е човекът, който ги превърна в политически фактор и им даде достойнство. До началото на нашия век турската политика бе игра за елитите от големите мегаполиси и за военните. Жените със забрадки не можеха да учат в университет или да работят в държавната администрация. След 2002 г. Ердоган даде възможност на тези хора да излязат от маргиналността и да се впишат успешно в обществено-политическия живот без да се отказват от идентичността си. А техният брой не е никак малък.
Освен това за повече от 20 години управление Ердоган успя да промени Турция в социално-икономически план. Огромен напредък бе отбелязан в инфраструктурното развитие (магистрали, пристанища, мостове), военната индустрия и в здравеопазването (вижте в коя чужда държава най-често се лекуват българите!).
Турската демокрация е жива, макар и стисната в клещите на Ердоган. Кандидатът на опозицията стигна до втори тур, няма съществени оплаквания за нарушения в изборния ден или за фалшификации при броенето на гласовете. Бих определил политическата система на Турция като незавършен авторитаризъм. Ердоган е успял да овладее редица институции, които при демокрацията би трябвало да са независими – съда, прокуратурата, централната банка, повечето университети, огромната част от медиите.
Изтъкал е и клиентелистка бизнес-мрежа, която работи за него, семейството му и партийните активисти. В същото време в Турция има силно гражданско общество и реална политическа борба. През 2019 г. опозицията отвори голяма пробойна в снагата на авторитаризма като овладя кметските постове в Истанбул и Анкара.
Като цяло Ердоган не може да извади опозицията от играта, но прави това, до което прибягват всички автократични лидери (от Путин до Орбан) – да наклони политическия терен така, че топката винаги да влиза по-лесно във вратата на противника.
В рамките на тази метафора се вписва отстраняването на най-силния потенциален президентски кандидат на опозицията – кметът на Истанбул Екрем Имамоглу. През тази година той бе осъден на първа инстанция, защото нарекъл повтарянето на кметския вот през 2019 г. „глупост“. Това затвори пътя му към държавния връх и изведе на преден план Калачдароглу, който няма харизма, възрастен е и изглежда сив на фона на Ердоган.
Ердоган влиза във втория тур като фаворит, по-вероятно е да спечели. Но големият процент за Калачдароглу означава, че дори безпардонен лидер като сегашния държавен глава ще трябва да си постави някакви ограничения и да не следва на 100 процента принципа „победителят взема всичко“.
Пламен Димитров,Българско геополитическо дружество
