Прокуратурата неоснователно и необяснимо бави дела като ги държи ”на трупчета”. Има практика някои от тях да се държат с цел въздействие, а някои от разследванията се прекратяват заради два вида чадър - политически и криминален като понякога двата вида се сливат. Това обясни от парламентарната трибуна служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев в отговори на въпроси на депутати.
Той бе изслушан от депутатите във връзка с изнесената от главния прокурор Иван Гешев и заместник-главния прокурор Борислав Сарафов информация за целенасочено и противоправно забавяне на наказателни производства. Той посочи, че още когато е встъпил в длъжност на 2 август миналата година е забелязал, че е имало множество забавени производства, а след няколко разговора с ръководството на прокуратурата, някои от тях са били задвижени. "Има такива, които се бавят, и други, които са отменени, а заслужават внимание", обясни Демерджиев.
Министърът посочи, че още тогава е сезирал правосъдния министър да бъдат проверени 13 производства, за които в МВР смятали, че се бавят неоснователно. Той, от своя страна, сезирал Инспекторатът, който обаче не намерил проблеми. Това са дела, които са приключили в МВР през 2018-2019 г. и са предадени на прокуратурата, но след това няма никакво движение по тях, посочи министър Демерджиев.
На 24 август е сезирал министъра на правосъдието с още 23 производства по описа на Главна дирекция "Национална полиция", които са в същата категория - образувани в годините между 2017 до 2020 г., по които има необичайно забавяне и по които МВР е приключило работа, но няма никаква информация от страна на прокуратурата какво се случва с тях. Отговорът от инспектората е същият - забавяне не е констатирано.
"Отново към момента има включително и много значими разследвания от голямо обществено значение - в момента поне 8, предадени на прокуратурата от ГДНП и други 15 случая от ГДБОП. В някои от областните дирекции, но не всички, има данни за предадени 75 дела на прокуратурата, по които има забавяне, съобщи министърът и уточни, че в тази статистика не попадат случаите на прекратявания "със странни мотиви".
"Прозрачността е гаранция и инструмент в борбата с корупцията", подчерта Демерджиев и посочи, че според него крайните актове на прокуратурата трябва да бъдат публични и обособени в специален регистър като мотивите за прекратяване на досъдебните прозводства трябва да са достъпни за обществото, което ще дисциплинира прокурорите да се мотивират адекватно. Демерджиев обясни, че следствието може да изземе всеки едно производство, да встъпи по всяко време и да започне да ръководи.
"Много често може да се използват тези прийоми, когато на някого не му харесва как се развива едно производство в полицията. Има купища примери за това. Най-честите причини делата да бъдат поставени "на трупчета" - ползвам този израз, колкото и да не го харесвам, защото доби гражданственост - са две. Обикновено едната е политическо влияние върху съответното производство. Втората е сериозно влияние на лица от криминалния контингент, които понякога също успяват да си издействат привилегировано отношение към тях. Понякога двете групи се смесват", посочи министърът.
Той обясни и технологията на процеса като разказа, че делото се изземва от органите на полицията, които не са подопечни на прокуратурата, след това се предава на следовател, а оттам, най-често делата с голям обществен интерес бяха изпращани на специализираната прокуратура и специализирания наказателен съд.
"Там биваха спирани, обединявани с други дела и всякакви други прийоми бяха ползвани, за да може тези дела да се забавят. Голяма част от тези дела сега се връщат обратно към прокуратурите по места, което ме кара да съм оптимист", допълни Демерджиев.
Според него няма никаква причина едно производство, по което МВР е работило добре и е приключено като са изпълнени и всички разпореждания на прокурора, да чака с години прокуратурата да се произнесе с краен акт по него.
Демерджиев коментира и това, че в момента единствените, които могат да разследват магистрати са следователите, което, според него, е неефективно. Той предложи да се обмислят законодателни промени, с които да се върне компетентността на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" да разследва магистрати.
По думите му, това, на което сме свидетели в момента, е в резултат на липсата на достатъчно дисциплинарни производства срещу прокурори и магистрати през годините. Според Демерджиев, няма как да се очаква реален резултат, ако един следовател трябва да разследва прокурор "от съседния кабинет", който му е началник и е горестоящ йерархично.
"За мен е редно разследването срещу магистрати да не бъде изключителна привилегия и правомощие само на следствието. Това не води до очакваните резултати - налагане върховенството на правото и реална борба с корупцията. За чадърите казах вече, че се наблюдават такива два типа чадъри - и двата са абсолютно неприемливи", подчерта Демерджиев.
В отговор на въпрос министърът посочи, че се наблюдават производства, които се образуват с цел да се въздейства - не само срещу политически фигури, но такива е имало и срещу висши полицейски служители, комбинирани със забрани да се изнасят факти и обстоятелства, независимо дали са в кориците на досъдебното производство или са им станали известни по друг повод. "За мен е недопустимо да се образуват такива дела с цел да се въздейства на тяхната воля", подчерта Демерджиев и добави, че за да се прекрати тази практика, възможното решение е да се изисква бързо производството да приключи, да има краен акт и публичност.
