За болни мозъци бълнуването е естествено състояние. Според руската история/пропаганда Русие не само ни е освободила няколко пъти, но ни е дала азбука, писменост и култура. Предлагаме ви текстове от руски медии, посветени на древноруска писменост, на основата на която Кирил и Методи създали каквото създали. Принизяването на делото на светите братя от кремълски историци и учени не е от вчера. Също не от вчера ние мълчим за крещящите манипулации и нагли лъжи.
На македонците се ежим за всяка дума, а за руския водопад от лъжи си траем. Ето това е една от лошите национални черти на нас, българите.
Все се лутаме между бабаитлъка и ибрикчийството.
Заслужава да отделите десетина минути да прочетете този текст, който е доста съкратен вариант, и да помислите след това.
Както отбелязват много учени, като Е. Класен, Ф. Волански, В. Георгиев, П. Черних, В. Истрин, В. Чудинов, Г. Белякова, С. Лесной, А. Асов, Г. Риневич, М. Бор , А. Иванченко, Н. Тарасов и други, славянските племена и древна Рус са имали собствена писменост под формата на "черти и изрязвания" или "славянски руни" много преди появата на "създателите на славянската писменост" византийските монаси Кирил и Методий в Русия. И неслучайно известният български монах Черноризец Храбър в своята „Сказание за буквите” пише: „Прежде убо словене не имяху книг, но чертами и резами четеху и гадаху (т.е. читали и гадали), погани суще (т.е. будучи еще язычниками). Крестиве же ся, римскими и греческими письмены нуждахуся (писати) словенску речь без устроения... И таку бешу многа лета. Потом же человеколюбец Бог... послал им святого Константина Философа, нарицаемого Кирилла, мужа праведна и истинна, и сотвори имь 30 письмена и осмь, ова убо по чину греческих письмен, ова же по словенстей речи".
(Тези идиоти с научни титли дори не споменават името на българския цар Симеон Велики, нито стореното по негово време за развитието на писмеността и културата чрез православието!)
По този начин дори християнските монаси признават наличието на писменост сред славяните преди покръстването на Русия - "руни". Но "руни" не е единственият древноруски писмен език. Съществувала е и глаголица, на която са написани Евангелието и Псалтирът, открити в Крим през 869 г. от Кирил и Методий. Именно тази "глаголица" те реформират, трансформирайки я в "кирилица". Същността на тази реформа вече е писана многократно по-рано и затова този път ще се спрем по-подробно на славянската (староруска) руника.
Ето какво пише за това О. Мирошниченко в книгата си „Тайните на руската азбука“: „В момента най-древните паметници на писмеността на планетата Земя са глинени плочки, открити при разкопки през 1961 г. в Румъния в село Тертерия, и таблички. от гр. Винча (Сърбия) в Югославия, отнесени към 5-то хилядолетие пр.н.е. Известният югославски учен Р. Пешич, въз основа на археологически находки на десния бряг на река Дунав при Железните врата, датиращи от 7-10 хилядолетие пр. н. е., извършва първата систематизация на венчанското писмо. Р. Пешич го разглежда през призмата на етруско-пеласгийската азбука, придържайки се към славянския метод за четене на тази писменост, според който старият славянски език има своите корени в етруската почва.
Забележителни руски изследователи се придържаха към същата гледна точка. Научни трудове написаха Г. С. Гриневич, А. С. Иванченко, А. Асов и др.Огромна работа по систематизирането и дешифрирането на рунически знаци и надписи, принадлежащи към епохата на триполската славянска археологическа култура (III - XI хилядолетие пр. н. е.), глинени плочки от Крит, множество етруски надписи и текстове, писменост на Древна Индия, рунически надписи на Енисей и много повече направи съвременният изключителен руски учен Г. С. Гриневич.
Надписи като "черти и изрезки" или "славянски руни" доказват съществуването на древна руска писменост много преди Кирил и Методий.
Проф. Н. Тарасов казва: „Твърдението, че в Русия не е имало писменост преди Кирил и Методий, се основава на един единствен документ от от Черноризец Храбър, намерен в България. Има 73 списъка от този свитък, а в различни копия, поради грешки в превода или грешки на писарите, напълно различни версии на ключови за нас фрази. В една версия: "славяните не са имали книги преди Кирил", в другата - "букви ", но авторът всъщност посочва: "писаха с черти и съкращения". Интересно е, че арабските пътешественици, посетили Русия още през 8 век, тоест много преди Кирил, описват погребението на един руски княз: „След погребението неговите войници написаха нещо на бяло дърво (бреза) в чест на принца и след това, яхнали конете си, те заминаха“.
А в известното на Руската православна църква „Житие на Кирил“ четем: „В град Корсун Кирил срещна един русин (руснак), който имаше при себе си книги, написани с руски букви“.
Кирил (майка му била славянка) извадил част от писмата си и с тяхна помощ започнал да чете същите тези книги. И това не бяха тънки книжки. Това са, както се казва в същото „Житие на Кирил“, преведени на руски „Псалтир“ и „Евангелие“.Има много доказателства, че Русия е имала своя азбука много преди Кирил.
И Ломоносов говори за същото, като цитира римски папа, който казва, че Кирил не е измислил буквите, а ги е преоткрил. Възниква въпросът: защо Кирил създава нова азбука, като такава вече съществува – руската.
И така, не само славяните, но и древните руси, много преди пристигането на християнството в Русия, са имали "руница" и "глаголица" като писмо.
По този начин християнският мит, че уж византийски монаси са научили „тъмната“ и „дива“ Рус да пише, е чиста фалшификация, която цели да се прикрие великото минало и истинският произход на древноруската ведическа традиция, чийто произход идва от легендарната Арктида-Хиперборея, една от най-високо развитите древни цивилизации. Да се насажда робска психология и комплекс за малоценност в руските народи и за внасяне на раздор между тях, за успешното осъществяване на плана на световния паразитен "елит" за установяване на "нов световен ред".Азбуката и писмеността на древните руси даде възможност своя писменост да развият украинци, беларуси, българи, сърби, македонци. А СССР даде свободата на неславянски народи да пишат и четат с нашата азбука.
Източници: culture.ru, livejournal.com, school-science.ru, inslav.ru, сборник „Сказания о начале славянской писмености“, издание на Руската академия на науките.
