Българинът М. Ризински излежава 3-годишната си ефективна присъда в скопски затвор.
Тези които мислят, че сподвижниците на покойния Слободан Милошевич в бивша Югославия са на политическото бунище, дълбоко се лъжат! Такива хора днеска не само че не са изхвърлени от днешната политика, а в голяма степен продължават да управляват пост-югославското геополитическо пространство, пише за ЕурАктив Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб – Скопие.
„Осъждането на Радован Караджич и залавянето на Радко Младич може да създаде илюзия за справедливо възмездие, успокоявайки временно нечии съвести, но съвсем не решава истинския проблем – хора като тях са навсякъде из бивша Югославия. Същите структури, които организираха клането в Сребреница, и днес все още дърпат конците и забавят интегрирането на Западните Балкани в Европейския съюз за да запазят своето политическо и бизнес влияние. Добра илюстрация на това е ситуацията в Бившата Югославска Република Македония (БЮРМ), където в продължение на над 20 години управниците държат населението заложник на един безкраен и безсмислен спор за името с Гърция.
При рекордна безработица от 37%, гражданите на БЮРМ, подобно на бившите източногерманци навремето, масово „гласуват с краката си”, придобивайки българско гражданство и преселвайки се в България и ЕС. Както наскоро отбеляза и френският вестник „Фигаро”, ¾ от населението на БЮРМ (или около 1.4 милиони граждани) имат български произход и говорят на език, който по същество е български диалект. Репресиите и смехотворните исторически фалшификации от ерата на комунизма не могат да повече да се прилагат така безцеремонно в бившата юго-република, което отваря пътя на спонтанен процес на „ребългаризация”. Създават се неправителствени организации на гражданското общество, фокусиращи върху българските корени и културно-историческо наследство на малката държава. Днешните лидери на БЮРМ, преминали през школата на Милошевич, никак не харесват тази тенденция. За сплашване на хората, властите затварят и репресират български граждански активисти.
Такава е съдбата на инженер Мирослав Ризински, македонски и български гражданин, един от основателите и ръководителите на гражданското сдружение „Български културен клуб – Скопие” (БККС), работещо за демокрация,
европейска интеграция и развитие на добросъседски отношения на Балканите.
Заради обществената си дейност, Мирослав става трън в очите на враговете на демокрацията в БЮРМ, които нееднократно го подлагат на лични атаки и тормоз (включително физическо малтретиране по време на мирна церемония-панахида).
През 2007г. службите за сигурност на БЮРМ обвиняват Ризински в корупция и се опитват да го завербуват, напълно в стил „а-ла-Милошевич”, за да стане техен агент и да шпионира свои приятели и колеги. След отказа му да им сътрудничи, Мирослав е незабавно осъден на лишаване от свобода в непрозрачен и силно политизиран съдебен процес. Понастоящем този европейски гражданин излежава 3-годишната си ефективна присъда в скопски затвор. Властите в Скопие вече дълго време тенденциозно блокират неговия трансфер в Република България. Остават още 14 месеца до края на присъдата.
Аналогично, миналата година една млада майка-българка, Спаска Митрова, беше хвърлена за 3 месеца зад решетките на скопски затвор под смехотворния предтекст, че не осигурила на бившия си съпруг свиждане с детето им в дома на родителите си. Понастоящем невръстното дете е насилствено отнето от майката след поредица от крайно противоречиви съдебни решения, които не биха могли да бъдат взети в никой нормален европейски съд.
Неотдавна, държавния департмент на САЩ, ЕС и ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) изразиха тревога за политизацията на съдебната система в БЮРМ, нарушаването на човешките права и нетърпимостта
към граждани с различна етническа принадлежност. Още повече, посланикът на ЕС в БЮРМ оцени състоянието на затворите в страната като ужасяващо (сравнявайки ги с бежанските кампове в Латинска Америка и затворите в Южна Африка във времето отпреди Нелсън Мандела).
Очевидно, духовете на Тито и Милошевич все още витаят в тази страна, а политическите им сподвижници ползват корумпираната съдебна система за да се оттърват от неудобните противници. Напълно игнорирайки критериите от Копенхаген, хората обучени в стил а-ла Милошевич блокират европейското бъдеще на Западните Балкани и работят за реинтеграцията им в една нова анти-европейска юго-империя. Обаче, сега времената са други и такива носталгични мечти не могат да се осъществят. Въпреки това, много човешки съдби биват разбити, защото тези наследници на Милошевич, в отчаяни опити да запазат техните позиции и разкош, са способни само за производство на безработни, емигранти и невинни затворници.
Дали съдбите на много хора като Мирослав Ризински ще бъдат необратимо увредени? Дали универсалните права и свободи, прокламирани от eвропейските институции и високопоставените служители в Брюксел, имат някаква стойност? Време е да се отговори на този въпрос сега, когато един обикновен беззащитен европеец е в беда и има нужда от тяхната реална помощ.”
