Георги Господинов бе удостоен с наградата „Букър“ – несъмнен успех и признание за книгата му „Времеубежище“. Отличието се споделя с Анджела Родел, която преведе книгата на английски. Светът го оцени. Със сигурност, защото за тази награда съревнованието е честно и почтено. Оръжия са талантът, читателите и накрая – журито.
Александър Морфов получи "Аскеер". Заслужена награда, но и нещо като извинение за политическата бруталност срещу него, срещу това, което прави и най-вече срещу гражданската му позиция.
Дни преди това бяха връчени наградите „Златен век“ от министъра на културата Тодоров. Сред достойните номинирани се появиха имена, които предизвикват смут и въпроси не от днес и вчера. Георги Йорданов – „политик и интелектуалец, министър на културата с кратко прекъсване в периода 1982-1989 г“. Получил е своето признание още по време на управлението на Тодор Живков. Само че комунистическия режим е признат със закон за престъпен. Йорданов е служил на този режим.
Стоян Денчев също е сред наградените. Като масон? Като вице-президент на Мултигруп?
И други имена смущават. Майната им на тях и тъпите аргументи за техните големи заслуги. А вредите, които са нанесли? За тях никога не става дума.
Няколко имена, които не трябва да припарват до списъците за награди, хвърлят сянка върху достойните и излъчват лош дъх. Обществото търпи това от години без нито един аргумент.
Но защо заслужаващите тези отличия мълчаха? Защо не отказаха наградата? Защото са възпитани? Защото са толерантни? Защото не са скандалджии?
Сигурно са приели като нещо нормално и пропагандната декларация от името на Съюза на българските писатели, в която се зови за мир, но няма нито дума, че Русия е нападнала суверенната държава Украйна! Боян Ангелов, председател на СБП и вдъхновител на въпросното обръщение, е сред тазгодишните наградени. По същият начин преди години родните писатели, с изключение на петима, гласували протест до Нобеловия комитет за връчване наградата на Александър Солженицин, когото нашите творци, без да са го чели, нарекли некадърник и злостен критик на съветското партийно ръководство, което се бори за мир в целия свят… И сега Путин се бори за мир, нали? С убийства, изнасилвания и палежи срещу цал един народ.
А защо да не бъде награден самият Тодор Живков – посмъртно, - който провеждаше писателски срещи, раздаваше апартаменти на нуждаещи се: по симпатии и за заслуги, за които и до днес се разказват пикантни истории. Наградете и дъщеря му Людмила Живкова – тя и татко й твърдяха, че комунистическия режим е „златен век“ за българската държава. Не Симеоновото време, а байтошовото.
Толкова е силна инерцията от времето на социализма, че продължава и до днес да властва в българската култура.
Вече в далечната 2010 г. поетът Борис Христов с писмо до Министерския съвет обяви, че не желае да получи ордена "Св. св. Кирил и Методий" – първа степен, даден му от правителството. Аргументира се с думите: „Това противоречи на моето решение от времето далеч преди промените в България да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната".
Подобно решение дали достига до съзнанието на някои от носителите на „Златен век“, които ще сложат поредната награда в колекцията си?
Същото е дереджето с наградите „Златно перо“, което украсява холовете на хора, които не са написали един свестен ред през живота си. Призът „Черноризец Храбър“ слава Богу отмря…
Преди време Ахмед Доган отказа да получи орден „Стара планина“, защото със същото отличие бе удостоен и Васил Мръчков, главен прокурор по времето на възродителния процес. Мръчков е добър юрист, скочиха някои. Сигурно, но и Вишински е познавал отлично правото, но го използвал за разправа с милиони, които Сталин искал да бъдат ликвидирани или изпратени в лагери. Смяната на имената на българските турци не е ли престъпление?
Николай Вълканов, друг вице-президент на Мултигруп, бе награден с орден „Стара планина“. Много хора реагираха срещу това и президентската администрация отложи връчването. Когато скандалът избледня Вълканов получи така жадуваната награда. И вярва, че е заслужена? Не е толкова глупав - трябва му за "изпиране" на името.
Главният прокурор Иван Гешев, оказал се в центъра на невиждани скандали, свързани с безобразия в държавното обвинение, е трикратен носител на наградата на името на италианския съдия-следовател Джовани Фалконе, големият борец срещу мафията, взривен от нея на 23 май 1992 година. Това означава ли, че Гешев има нещо общо със смелия и всеотдаен магистрат Фалконе и заслужава да се кичи с негово име? И защо толкова малко хора се осмеляват да заявят публично, че това е цинизъм, абсурд и перверзия?
В писателските среди се разказва една случка от времето на срещите на Тодор Живков с хората на перото. Строили се в редичка поети, писатели и драматурзи, а Живков се ръкувал с всеки. Стигнал до един от изявените автори и попитал: Как си, как си? На което творецът отвърнал, покланяйки се угоднически: Както кажете, другарю Живков!
За някои навиците от онова време не са се променили. Ще ги видите винаги край властта. От Съюза на художниците замалко да приемат за почетен член Бойко Борисов преди време. Самият той усети, че това е пълна идиотия и се измъкна голямото признание.
За всички, които уважават красотата и таланта не според наградите:
ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ
Борис Христов
Върти ни живота под жаркото слънце
и трием нозе от горещия камък...
Но щом вечерта от небето се спусне,
ще взема тромпета и ще седна на прага.
Стига край тия стени съм се лутал
като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
тишината - само викът да остане.
Искам да гръмне горещия вятър
и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
след кръстоносния марш на щурците.
Искам бодливата тел пред дома ви
с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
на глух, да възвърне слуха си.
Искам да върже своите пръсти
крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
в окото, което ръждясва.
Искам отново при нас да се върне
панаирът - прахта да издуха.
Искам от смях да умре и от гъдел
този, който умира от скука.
Искам над мъртвите като на стража
до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме...
Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.
За това става дума. Въпрос на ценности.
Доверявам се на Чарлз Буковски, който е казал: Нищетата и невежеството раждат собствена истина.
Огнян Стефанов
