НОВИНИ

"Местните избори бяха отчайващи от гледна точка на изхабения обществен ресурс и изхабените идеи". Това обяви социологът Живко Георгиев на нарочна дискусия. Той обаче отбеляза, че се е забелязала и нова тенденция - с ръста на възрастта да спада нивото на избирателна активност.

Живко Георгиев призна, че е бил потресен от факта, че най-после младите са излезли да гласуват, но са гласували игрово - като в Биг Брадър. „Първото поколение на прехода излезе на политическата сцена, но с веселяшко отношение към изборите", обясни социологът и допълни, че младите избиратели са гласували за "местни колорити", защото са „симпатяги" примерно. Според него тепърва ще си плащаме за този нов политически субект с абсолютно консуматорско, бодряшко, веселяшко отношение към политическите процеси. Георгиев поясни, че поведението на този нов субект е функция от образованието, чалга-културата, влиянието на медиите. Според него тези местни избори са показали низходящите тенденции в масовата демократична култура. За първи път е имало "активно търсене" за продаване на гласове или с други думи казано - избирателите сами са търсели купувач за своя вот. Георгиев е убеден, че своите гласове са продавали не само ромите, напротив - по-голямата част са българи, при това не само социалнослаби. Той уточни, че голяма част от купените гласове са постъпили в урните след 16 и 17 ч., когато цената им се е вдигала.

Социологът призна, че не е очаквал такива избори.  Той ги сравни с "борсови сделки" и "трансфери на пари", нарече ги още - кич, кеч, пазарни схеми. Според Георгиев тези местни избори са били "безумно скъпи", защото в тях са били инвестирани над 200 млн. лв., а политиката се е превърнала в един от "отраслите с най-големи инвестиции".

Според Антоний Тодоров пък  купуването и продаването на гласове е ярка илюстрация за недоверието и напрежението между гражданите и институциите. И тъй като все още не е намелен модел как гражданското общество да участва при вземането на решения от политическата класа, то и двете страни проявяват цинизъм - политическата класа обещава и не изпълнява, гражданите търгуват вота си. Тодоров допълни, че на местните избори, в следствие разрояването на партиите и загубата на облика им,  са се очертали две политически оси на разделения между тях. Първата - народни и елитарни партии. Това са гражданските партии, сред които се нареждат само БСП и СДС, и елитарните, персонализираните партии, тясно свързани с техните лидери. Втората ос на разделение е на бизнес партии и политически партии.
Професор Петър-Емил Митев от Института за социални ценности и структури заяви, че учителската стачка е най-силният протест, ставал в България след промените и най-важното е как е завършил. Според него този път за разлика от шофьорските протести правителството, въпреки опасността от верижна реакция и неблагоприятната ситуация, е намерило верен тон. И урокът за управляващите тук е да се действа без никаква паника.

Синдикатите също са получили урок, смята социологът. Те не могат да действат по този ориенталски начин, по който са тръгнали - искам 100%, за да получа 50% - защото именно с тези нереалистични искания са изгубили контрола наз стачката.

Като урок за опозицията той посочи, че вотът на недоверие не трябва да е само вербална игра и празнословие. Дясната опозиция не спечели от този вот, защото не е предложила алтернатива и „правителство, което ще я изпълни". Ето защо по време на изборите хората са припознали за опозиция ГЕРБ, която се е държала тактично по време на стачката.

Според Петър-Емил Митев тези местни избори са били своеобразен тест за левия избирател и в този смисъл БСП е получила карт бланш за продължаване на социал-либералната политика, която е водила до момента. „БСП оцеля, социално-либералната политика се утвърди", заключи професорът. И тъй като ГЕРБ се е наложила като основна дясно-центристка опозиционна сила, то вече се наблюдава нова двуполюсна конфигурация БСП - ГЕРБ.

Проф. Георги Карасимеонов определи учителската стачка като най-силен показател, че гражданското общество е изгубило доверието си в институционалните механизми за защита. Според него това говори и за скъсване на базови канали на комуникация между държава и съсловието.

Карасимеонов отбеляза, че благодарение на стачката на едно от най-интелигетните съсловия на българското общество се е събудил гражданинът. Той смята, че поуката за политиците е, че високомерното им отношение, опитите за хитруване и за заобикаляне на важните въпроси ще доведе до пореден срив.

Карасимеонов каза още, че кризата на доверието е проличала и по време на изборите. Най-голямата партия е партията на негласуващите и това е негативният симптом за българската демокрация, отбеляза той. Изборният процес според него е бил съпъстван с грозни явления, типични за страни в ранна фаза на развитие на цивилизаията. Социологът нарече изказванията на политиците след изборите  „детински хвалби, достойни за хумористичен сборник".

Като ефект от изборите и Карасимеонов посочи оформянето на двублокова партийна система - БСП отляво и ГЕРБ отдясно. За разлика от НДСВ, която тръгна отгоре, партията на ГЕРБ завоюва позиции първо в местната власт, отбеляза той.
Оформилата се партийна система обаче е нестабилна, защото самите партии се формират около личности, а не чрез идейна спойка, коментира още Карасимеонов.

Изводите на социолозите от скорошната учителска стачка и току-що отминалите местни избори бяха изнесени на дискусия, организирана от фондация „Фридрих Еберт" и Института за политически и правни изследвания. Frognews.bg